Блогът на debeloto :: ЗА ТЕЛЕВИЗИЯТА И СЕРИАЛИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.04.2014 19:15 - ЗА ТЕЛЕВИЗИЯТА И СЕРИАЛИТЕ

Автор: debeloto Категория: Други

Прочетен: 885 Коментари: 0 Гласове:

Архимандрит Рафаил Карелин

Напоследък синият екран на телевизора е окупиран не от чергарско племе, а от племе, водещо уседнал живот - това са многосерийните филми. До този момент телевизорът приличаше на минитеатър, разположен вкъщи: представлението свършва, завесата на театъра са спуска, светлината на прожектора угасва и зрителят се разделя с героите от пиесата, или по-точно, с артистите, които отиват в гримьорната, където събличат театралните костюми и почистват грима от лицата си. Ако по-рано телевизионните предавания преминаваха като кратки срещи, то многосерийните филми човек буквално се вживява в чужд живот, получава сякаш двойно гражданство, живее в свое и чудо семейство. Персонажите на многосерийните филми стават за него близки и родни или, обратно, врагове които застрашават благополучието му. Той изпитва към тях истинска, неподправена симпатия и любов или пък отвращение и ненавист. Страда за тях повече, отколкото за своите приятели от отсамната страна на екрана. Страда за тях, приема неуспехи като свои собствени, радва се на тяхното щастие, ревнува и негодува, сякаш приказката но Хофман за оживялата кукла, в която се влюбват като в жива девойка, е станала действителност. Персонажите на тези филми сякаш са излезли от екраните и живеят в дома му. Когато човек се намира на работа или в кръга на своето семейство, той пресмята времето, когато ще може да включи телевизора и да избяга в нереалния свят на екрана. Той чака този час, както очакват среща. Гледа на екрана като на врата, през която влиза в друг дом, станал за него близък. Това е светът на бляновете, само че написани по сценарии. Човек заприличва на наркоман, който избягва от себе си, от заобикалящите го хора, от своите грижи и несгоди. Изпитва чувство, подобно на безтегловност, сам че без загуба на съзнание. Какво става в душата на такъв човек? Приблизително същото, каквото става с тези, които имат второ семейство на друго място. Отначало той сякаш дали сърцето си между тях, а след това все повече изстива към своето семейство. Става му скучно и неуютно в дома, в който е живял много години. Съпругата му започва да му се струва грубиянка и немарлива, а децата - неспособни на нищо същества, които се занимават само с едно - да шумят и да не му дават да си почина след работа, а самото жилище - тясно, неуютно и мръсно. Старае се да скрие чувствата си, да се държи в семейството си така, както се е държал по-рано, но се появява това, което не може да бъде скрито - студенината на отчуждението. Екранът е взел от човека душата му, изсмукал е всичките му сили, а това, което е останало, прилича на джибри от грозде, от което са направили вино. Играе в дома си ролята на предишния съпруг и баща. Трябва да кажем, че наркоманите и пияниците също стават отчуждени и безразлични към своите близки. Светите отци са ни заповядали да се стараем да посвещаваме част от деня и нощта на молитва към Бога, мислено да се отдалечаваме от този свят, да се издигаме над всичко преходно и временно, над всичко, което е във властта на тлението и на смъртта. За да има молитвата криле, трябва да ограничаваме външните впечатления, да обуздаваме ума в думите на молитвата. А тук пред екрана човек напълва душата си с концентрирани впечатления, затрупва я с тях и тя става подобно на пътник, който върви през гора и носи на раменете си тежък чувал с камъни. Тези образи и впечатления, съхранявани в дълбините на душата, по време на молитва изплуват на повърхността на съзнанието и човек се моли сякаш при бучене на буря, без да чува собствените си думи. Светите отци са ни учили, че целият живот на човека трябва да бъде подготовка за молитва, а тук пред телевизора човек продава най-скъпото - молитвата си. Съдържанието на многосерийните филми - това е живот на светски хора, отдалечени от Бога, заети със земни проблеми. Ако се отнасят за религията, я показват преднамерено в изопачен вид. Духовните лица са представени така, че да предизвикат негативно отношение - отвращение и насмешка. Въвеждат човека в интимния свят на персонажите на тези филми. Тук сценариите често се развиват по Фройд; пансексуализмът просмуква всички взаимоотношения между хората, както водата напоява гъбата. Развратът се превръща в нещо обичайно и привично. При хората, които седят с часове пред телевизора, настъпва адаптация към духовната мръсотия, те престават да усещат нейната смрад, успокояват се с мисълта, че така живеят всички хора. Християнският морал започва да им изглежда като някакъв фанатизъм. Не изричат това направо, но започват да живеят с някакъв компромисен морал. Бихме нарекли това нихилистична нравственост. Доскоро отнемаха от хората Бога, а сега направо отнемат душата, давят ги в тинята на разврата като слепи котета в кофа с помия.
Текст: "Изобличителни слова - срещу половото развращение и греха на аборта" - издава манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" Света Гора, Атон

източник
http://dobrotoliubie.blogspot.com/p/blog-page_28.html

Нагоре