Сам Господ чрез устата на пророк Амос казал колко далече са от щастието аристократите и князете, които спят в меки постели, хранят се с превъзходни ястия и се развличат по всякакъв начин...

Наслажденията и удоволствията правят безсилен и най-крепкия. Именно заради тях някои християни са толкова безсилни, че и за миг да ги видят, се изкушават и са готови да се предадат без борба. Призванието на християнина - това е призванието на воина...

Ти питаш: нима е грешно да се спи спокойно, добре да се яде и пие, да се ходи по празненства и увеселения? С тези въпроси ти само търсиш оправдание за себе си, защото всичко това наистина е допустимо и не е грях, но чрез него ти се подготвяш към греха. Всичко това ти пречи, когато трябва да вкусиш от духовните блага, изхождащи от Бога. И ти ще пострадаш така, както пострадал Соломон, който не бил внимателен в наслажденията и заради тях паднал в идолослужение.

Вялостта и безсилието, които се проявяват в душата вследствие от насладите, пречат на призванието на християните.

Нашата цел се състои в това, да се уподобим на Иисус Христос, Който е Глава на предопределените, както ни учи св. ап. Павел: "Които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му" (Рим. 8:29). За да дойде в славата Си, Христос живял в нищета, скърби и поругания, а сластолюбците не обичат такъв начин на живот и затова не желаят да се покаят. Нима те са намерили някакво друго евангелие или при тях е дошъл друг Христос, който е обещал сладка и вкусна храна, покой, развлечения и почит от хората? Те са забравили, че "тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота" (Мат. 7:14). Потърпи в този живот, за да не чуеш страшните Христови слова: "Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе" (Лука 16:25).

Тъй като Бог благоволил да създаде твоята душа, за да бъде тя обиталище и храм на Него Самия, нека всичкото ти желание и надежда да бъдат насочени винаги към невидимото Божие посещение. Но знай, че Бог няма да посети душата ти, ако не я намери уединена сама в себе си. Бог иска тя да бъде сама, т. е. да е празна от помисли, доколкото може, без каквито и да е пожелания... и най-накрай - без своя воля. Разбира се, последното не означава, че самочинно трябва да приемеш върху себе си строги подвизи и лишения. Затова си длъжен да имаш духовен отец, който да те ръководи като наместник Божи.

Ако в такъв вид представиш на Бога своята душа, то ще видиш какви дивни действия ще благоволи Той да произведе в нея. Главното е, че Бог ще те осени със Своя мир, който е дар, носещ в себе си други дарове.

Преп. Никодим Светогорец
Превод: дякон Емил Паралингов