Най-висшето дело, извършвано от човека

Този, който се занимава с Иисусовата молитва, започва да обича мълчанието, в което чува песента на вечността

след време започва да чувства, че обикновеното слово, в сравнение с молитвата е грубо и празно, че мирските занимания носят в себе си хладност и мъртвота, че без молитвата самото човешка битие е нищожно. Той започва да обича мълчанието, в което чува песента на вечността. Обичайки хората, той се крие от тях, престава да се интересува от делата и новостите на света, за да не нарушат те, проникнали в неговото съзнание, молитвата, за да не я заглушат със своя шум. Той пази молитвата от съприкосновение със света, както майката пази младенеца от изгарящото слънце и диханието на зимната буря.

 

Думите на молитвата действат на нашето закоравяло сърце като капките вода, които падат на камъка и постепенно го пробиват.

 

архимандрит Рафаил (Карелин)

 

Най-висшето дело, извършвано от човека

 

Архимандрит Рафаил (Карелин)

 

 

За молитвата във въпроси и отговори

из книгата „Дихание на живот”

 

 

1. Вопрос: Какво представлява Иисусовата молитва?

 

Отговор: Познание на името на Иисуса Христта.

 

2. Въпрос: Какво значи това?

 

Отговор: Познание на светостта и спасителността на това име за душата  на човека. То се разкрива чрез благодатта, познава се чрез Духа Светий, изменяйки самото естество на човека: неговия дух, душа и тяло, очиствайки от греха неговото сърце, ум и памет.

 

3. Въпрос: Как действа Иисусовата молитва?

 

Отговор: Действа Сам Христос, Който е благоволил да стане Спасител на света и е избрал от всички имена името „Иисус”, което е неразривно свързано с Неговата личност. Затова, говорейки за името на Сина Божий, ние говорим за Неговити Божествени действия. В името на Иисуса Христа действа Светата Троица: Синът прощава и спасява, Духът освещава, Отец благославя. С действието на Духа Светий се познава Синът, в Сина се открива Отец.

 

4. Въпрос: Какво е необходимо за Иисусовата молитва?

 

Отговор: Вяра, че Иисус е твоят Спасител; покаяние, което дава в сърцето място да действа благодатта; и надежда, че името на Иисуса Христа, победилия света [1], ще победи демона в твоята душа. За молитвата е необходим труд и търпение. Вярата чрез молитва преминава в надежда, надеждата – в любов. Любовта е връх; трудът и покаянието е основата.  Думите на Иисусовата молитва – това са камъните  на духовна сграда. Кога ще бъде завършена работата, човек не знае, но ако не я завърши в своя земен живот, то недостигащото ще възпълни във вечността Сам Господ.

 

5. Въпрос: Какво значи „ще възпълни във вечността”?

 

Отговор: Целта на молитвата е съчетаването на сърцето с името на Иисуса Христа. Ако човек не е достигнал непрестанната молитва по време на този земен живот, но постоянно е полагал за това усилия, то Господ ще му даде в часа на неговата смърт молитва, подобно на криле, на които душата ще се възнесе към небето.

 

А изобщо непрестанната, сърдечна молитва е велико съкровище, което се добива с огромен труд.

 

6. Въпрос: Какъв е този труд?

 

Отговор: Това е не само повтарянето на молитвата, това е подчиняването й на целия наш живот. Каквото и да прави човек, той трябва да прави това така, както ако би се готвел за молитва. Попитали един велик скулптор как е достигнал такава красота и съвършенство в своите ваяния. Скулпторът отвърнал: „Взимам мрамора и отсичам от него всичко излишно”. Подобно на това човекът, стремящ се към Иисусовата молитва, трябва да отсече всичко излишно и ненужно, всичко, което разсейва ума, натоварва паметта, разслабва волята, прави изнежени и похотливи чувствата. Ако човек не подчини своя живот на молитвата, независимо от всички трудове, молитвата ще остане външна, сърцето – раздвоено, умът – постоянно отстъпващ от думите на молитвата. Тогава ще се случи друго: преди смъртта ни ще възстанат страстите, които са живеели в нашата душа, и ще погасят молитвата, както вятърът гаси запалената свещ, и душата ще отиде във вечността, изгубила името на Христа.

 

7. Въпрос: Значи, онзи, който не е достигнал внимателната молитва, ще бъде изоставен в часа на смъртта?

 

Отговор: Вече споменахме, че има два вида разсеяна молитва. Първият, когато човекът се старае, но не може да овладее своето внимание. Умът изоставя думите на молитвата и се обръща към предметите земни. Възстава цяла буря от помисли, която заглушава думите на молитвата, но човек не захвърля молитвата, със сила на волята отново връща ума в нейните думи, заключва го в тях, и отново умът се изтръгва като звяр от капан, и отново човек със сила на волята го връща отвън навътре, към онази дума на молитвата, която умът е напуснал. Това е борба. И заради труда, който човек подема, такава молитва е спасителна.

 

Вторият вид - това е лъжливата молитва. Човекът лъже пред Бога, той върви по лекия път, чете или произнася молитвата, без да се грижи за вниманието. Той не разбира пред Кого стои, какво върши, с Кого разговаря; той се преструва, че се моли, а след това така привиква към това лицемерие, че не забелязва това. За такава лъжлива и ленива молитва пророк Иеремия е казал: „Проклет, който върши нехайно делото Господне” [2]. Проклет значи „отлъчен от Бога”. От такава недостойна молитва, както от недостойно причастяване, човек става още по-далечен от Бога, отколкото е бил. За непрестанната молитва трябва чистият ум да се съчетае с чисто сърце. Затова човек трябва да се пази от лъжата, която замърсява сърцето и напълва ума с помисли, а също да се избягва злобата, тъй като със злобното сърце не може да се съедини името на Иисуса Христа.

 

8. Въпрос: Какво придобива човек, благодарение на молитвата в този живот?

 

Отговор: Покой и радост. Грехът напълва душата с горчивина и постоянно безпокойство – благодатта Божия дава на мятащата се душа покой. Външните блага не могат да направят човека щастлив, ако в душата му има зловонна яма. Обратното, молитвата, извършваща се в сърцето, и бедната колиба ще превърне в дворец.

 

9. Въпрос: Как най-добре да се занимаваме с Иисусовата молитва?

 

Отговор: Наблюдавайки своето сърце, изгонвайки помислите, както добрите, тъй и лошите, при първото им появяване, и заключвайки ума в думите на молитвата. Пример за това нека бъде котката, която седи до мишата дупка и чака, и щом само се появи мишката, веднага се хвърля върху нея. Така и умът трябва да стои над сърцето и, убивайки помислите със силата на гнева, да вселява в сърцето молитвата. Както на чиста дъска лесно се пишат буквите, тъй и в освобождаващо се от помисли сърце се запечатва името на Иисуса Христа. На онези, които разсеяно произнасят името Божие, то изглежда като нещо познато и привично, но за молещите се с внимание то ще бъде винаги ново и различно, защото се променя сам човек и неговата способност да познава Бога.

 

Божеството е безгранично. И вечният живот на човека, това е вечното познание на Бога чрез приближаването към Него, чрез осиянието с Божествена светлина, която прави самата душа подобна на светлина.

 

10. Въпрос: Ако за навика в Иисусовата молитва е необходимо да се откажем от светската култура, в това число от философските и други знания или максималното им съкращаване, то няма ли това да се стори на хората някакво насаждане на невежество?

 

Отговор: Въпросът е поставен невярно. Тук не незнанието се противопоставя на знанието, а висшето знание, свръхзнанието – на светското знание. Тук човек прилича на беден странник, намерил съкровище. Как да го носи? Странникът изхвърля от своята пътна чанта всичко, с което може да се раздели, за да я напълни със скъпоценности и да ги отнесе със себе си. Нима може да се каже, че затова става по-беден? Обикновено хората, които нямат представа за духовния живот, считат, че отказът от светските знания трябва да доведе до интелектуална празнота, леност и невежество. Но става съвсем друго: преминаване от нисшето към по-висше - от душевното към духовно, от временното към вечно, то ест Иисусовата молитва прави човека мъдър, открива за него друго познание, което е толкова по-голямо от онова, че може да погълне човешкия интелект, колкото небето е по-голямо от земята.

 

Науките на този свят са знания за творението Божие, при това знания условни, непостоянни, колебливи, ненадеждни. А молитвата е познание на Оногова, Който е сътворил видимите и невидими светове, пред Когото земята е като песъчинка на брега на морето, пред Когото космосът е само нисшата степен на творението на тайнствената стълбица, която води в безпределната висина. Бог Открива Себе Си на човека в молитвата; Бог озарява със Своята светлина човешката душа; Бог, Който не може да вмести вселената, слиза свише в малкото човешко сърце. Затова светостта е най-висшият гносис [3], към който е призван човекът. Умовете на философите и учените, които желаят с усилията на своя интелект да намерят истината, тънат във възел от противоречия, блуждаят из лабиринтите, от които няма изход, и, предали се на земното, се превръщат в шепа пръст. Молитвата – това е приобщаването на човека към висшия живот и преход от смъртта към безсмъртието. Философията и науката не приближават човека към съвършенство, а молитвата преобразява самото му естество, правейки го като че друго същество, подобно, както металът става друг, разтопен на огъня. Затова молитвата е велик дар на Бога на човека, уподобяваща го на Ангел.

 

Безумие е да не се вярва в Бога. Но още по-голямо безумие е да вярваме в Него и да се отнасяме към Него като към нещо второстепенно в своя живот, оставяйки за Него само някакво малко ъгълче в своето съзнание и в своето сърце, отдавайки Му като че трохите на своя живот, отделяйки за богообщение редките интервали между обичайните всекидневни дела. Неверието - това е демонично отричане на духовната очевидност. Полуверието е оскърбление на Божеството. В Апокалипсиса има един образ: Христос чука на заключена врата, тази врата е сърцето човешко [4]. Невярващият не я отваря за Бога, той не чува или не желае да чува това чукане. Топлохладните християни, каквито сред нас са повечето, отварят вратата, но отреждат мястото на Христа не в стаята, а в антрето, страхувайки се, че присъствието на Бога ще попречи на техните обичайни дела; за тях Бог е не Извор на живота, не е най-висшата Радост от битието, не е вечната Светлина, озаряваща човешките души, а по-скоро, някакъв гарант за тяхното благополучие.

 

Послушайте молитвите на съвременните християни: за какво най-често от всичко те молят Бога: за спасението на душата, за вечния живот, за завръщането на благодатта, за любовта към враговете? Не, те молят за успешно завършване на делата, за изцеление от болести, за избавлението от скърбите, а Бог като вътрешен живот на тяхното сърце им е ненужен и непонятен. Само понякога настъпва някакво малко прозрение, особено когато умира любим човек; тогава си спомнят за вечността, молят се за упокоението на душата на онзи, който е напуснал този свят, тогава усещат непорочността и временността на всичко земно, разбират, че са преследвали призраци, които е невъзможно да бъдат хванати с ръце, че истинният, вечен живот, е отвъд пределите на земното съществуване. Но това прозрение е кратковременно и бързо се забравя, както избухналата и веднага изгаснала искра; и отново каменее сърцето и се потопява в привична дремота.

 

Колко пъти се е убеждавал човек, че в греха няма щастие, а само опустошение и горчивина! Но, повечето пъти, тези уроци не отиват за полза: той отново търси щастие в калта, от която още съвсем неотдавна му се е повдигало и повръщало, отново предава Бога, отново вярва на дявола. Нашето отношение към Бога може да се назове свинство. Нашето отношение към собствения дух може да се назове непримирима вражда; нашето отношение към своята душа – постоянна изневяра; нашето отношение към тялото – покорност на господаря към своя нагъл слуга, който владее в дома му, пиянства и граби този дом, заставяйки го да му служи.

 

А кои сме ние самите? Кое е това загадъчно „аз”, което, определяйки нашия живот, решава, с кого сме: с Бога или с дявола? Това е онзи тайнствен център на човешката душа, в който се съсредоточава целият живот на човека, но в който неговата воля пребивава свободна. „Аз” – е онова, тоето взима последното решение, това е обаза и подобието Божие, които са неизличими в човека.

 

Човекът е личност и предмет на този свят едновременно. Висшата и съвършена личност – това е Бог. В приближаването към Бога се възстановява човешката личност, човек се освобождава от зависимостта от външното и от вътрешното: от своята наследственост, привички, минал живот, своите привързаности. Извън Бога човек от личвост се изражда в предмет; той като че се овеществява, душата му престава да бъде средоточие на неговия живот и свободна воля: тя се поробва и поглъща от външното. В Свещеното Писание дяволът е назован чужд [5]: да, той е чужд на душата, но душата без Бога му се покорява и става негова робиня.

 

Иисусовата молитва прояснява в човека образа Божий, безмерно увеличава потенциала на неговата вътрешна свобода. Светостта – това е свойство на името на Христа. В човека светостта се проявява като противостояние на света, демона, похотта на плътта, похотта на очите и духа на гордостта [6]. В Новия Завет е написано за огъня, който ще преобрази небето и земята [7]. Иисусовата молитва – е искрата на този огън, преобразяващ сърцето. Грехът, живеещ в нас, е разединил ума и сърцето. Умът живее в света на фантазиите и представите, сърцето – в света на страстите. Иисусовата молитва, очиствайки ума и сърцето, ги приближава към съгласие един с друг. Когато умът и сърцето се съединят в молитва, започва преобразяването на човека – неговите дух, душа, тяло.

 

Копрененият червей се затваря в пъшкул. Там той като че умира, превръщайки се в гъста безформена маса, а след това незримо за нас в пъшкула се образува пеперуда: крилато същество, съвсем не приличащо на червей. Умът, потопил се в сърцето, е подобен именно на този червей: в мрака, в изолацията от веществени образи, от външния свят той се преобразява заедно със сърцето, приближавайки се към онова духовно знание, което е притежавал Адам преди грехопадението. Това състояние светците сравняват с огън, съгряващ душата, и със светлина, в която човек вижда света в неговата първосътворена красота, с онази светлина, в която човек съзерцава Бога и същевременно вижда бездната на своята душа, вижда страшните язви на своите грехове, вижда демоните като червеи, гъмжащи в гниещия труп. Той вижда в своето сърце предверието на ада, чувствайки едновременно, че с името на Христа е свързвана и пленена тази страшна тъмна сила, подобно както в Апокалипсиса Ангелът свързва с верига сатаната [8]. Той е подобен на човек, който стои на скала, в която се разбиват вълните на бушуващо море: те се удрят в скалата, но не могат да го достигнат. Тази скала е името  на Иисуса Христа, от Котото се боят демоните.

 

Без Иисусовата молитва човек само получава удари от врага, който е скрит от него в мрака, а с нея той може сам да нанася удари на тази адска сила. Името на Иисуса Христа я кара да трепери. Човек вижда, как благодатта Божия, подобно на изкусен лекар, изцелява в неговото сърце раните така, че от тях не остава дори и следа. Но за действието на благодатта е необходим трудът и самоотвержеността на самия човек, необходимо е, той да счита молитвата като главното дело на своя живот, а останалото – само като съпътстващо ръкоделие.

 

Известни са случаи, когато затворник, който бил окован в продължение на много месеци, а и години, прерязвал веригите с пила или с някакво желязо ровил, за да прокопае ров под затворническата стена. Той се трудел непрестанно и неуморно, само да срещне своите роднини и приятели, само отново да види слънцето и небето през затворническата решетка, само да вдъхне с пълни гърди чистия въздух, а не смрадта на затвора, само да не бъде живо погребан в подземието. А когато придобивал свободата, то от радост забравял цялата горчивина на своите трудове.  Нашите грехове са същите вериги и тъмница.

 

Иисусовата молитва е също толкова трудна, колкото трудно е да прерязваме верига или с ръце да рием пръстта, разхвърляйки я по пода. Но когато благодатта докосне сърцето, то ще почувства, че веригите са паднали. Иисусовата молитва се превръща в любов на душата към Бога, а в тази любов, е истинният живот, за който не знае светът, истинната радост и свобода. Когато неволникът се събуждал, то знаел, че главното е да пили веригата; тук избор не е имало: или свобода, или смърт. Човекът, събуждайки се сутрин, трябва да знае не само с ума, но и със сърцето, че за него главното е Иисусовата молитва, останалите, мирските дела – това са фон, на който тя трябва да протича. От това знание трябва да се премине към решимост на волята. Лягайки да спи, човекът трябва да заспива с молитвата; събуждайки се през нощта, да става за молитва; ако посвети деня на молитвата, то тя ще го посещава през нощта по време на сън; ако част от нощта се моли, то целият ден за него ще бъде друг.

 

В Евангелието се говори за един мъдър търговец, който продал цялото свое имущество, за да купи една скъпоценна перла [9]. И човек трябва да продаде своето мислено имущество: своите мирски знания, своите помисли, образи на земната красота, своите мечти и блянове - всичкото свое интелектуално имущество, в което е привикнал да живее, както в родовото имение всичко да продаде, от всичко да се откаже - за да придобие една перла, която е по-скъпа от целия свят. Тази перла е името на Иисуса Христа; с тази перла се придобива Небесното Царство.

 

11. Въпрос: Какво е необходимо за внимателна молитва?

 

Отговор: Откъсни своите мисли от обичайните житейски дела, след това посвети няколко минути на размисъл като подготовка към молитва. Спомни си за времето, което е отпуснато за нашия земен живот. То е като кълбо от нишки, което, търкаляйки се, се размотава, докато не се покаже краят. Така се „размотава” и нашият живот: краят му може да бъде днес, може да бъде след месец, може да бъде след десетилетия. Краят е неизвестен, но неизбежен. За това време трябва да се подготвим към вечността, която няма край. След това помисли за смъртта - резултатът на нашия земен живот, след нея ще последва съд, а след него - ад или рай; помисли за Промисъла Божий в твоя живот, който те води към спасение, а ти постоянно се съпротивляваш на него. След това кажи: „Душо моя, трябва да побързаме, времето минава бързо, да го спрем или да го върнем е невъзможно. Трябва да събираме съкровище, с което ще се отправиш в своя път, това съкровище е името на Иисуса Христа. В бъдещия век то ще стане за теб всичко: светлина, дихание, храна, питие и покривало на благодатта, в която са облечени светците; то ще стане за теб неизчерпаем извор на живот. Вложи това име в сърцето си, като скъпоценни камъни в съкровищница”.

 

Всичко видимо се руши и изчезва, само невидимото е вечно. Дяволът под хиляди предлози отнема времето на живота, за да се окаже душата пуста в часа на смъртта.

 

След това започни молитвата. Първото условие е: произнасяй молитвата така, като че ли я казваш за първи път в живота. Второто: произнасяй я така, като че по-рано не си я знаел, а сега трябва да я запомниш завинаги. Третото: мислено се върни към своето детство. Спомни си себе си като малък, току-що започнал да се запознаваш със света: всичко, заобикаляло те, ти е изглеждало като тайна, но присъствието на света невидим във видимия свят си усещал с душата си. Моли се така, както би се молело малко дете. Четвърто: не предпочитай никое дело пред молитвата, никакви блестящи мисли пред името на Иисуса Христа. Ако започнеш дълбоко да се молиш (както е казал един старец, „здраво” да се молиш), то демонът ща започне да те отвлича от молитвата с цели фойерверки различни планове, обещания за успех в земните дела, но ти си задай въпроса: „А какъв е краят на всичко това?”. И ще видиш, че всичко на земята се разсипва като планина от пясък, че богатството, успехът и славата остават зад границата на смъртта, а често и напускат човека още приживе, като коварни приятели. Петото условие за молитвата – това е послушанието: то освобождава ума от помислите. Когато човек е предоставен на самия себе си, то при решаването на един въпрос един помисъл се противопоставя на друг, душата се намира в неувереност и съмнение и човек не може да различи в своето сърце притаилите се там страсти. Послушанието внася в душата на човека мир и освобождава нейните сили за молитва.

 

12. Въпрос: Какви сили трябва да бъдат включени в молитвата?

 

Отговор: Волята, която удържа молитвата в съзнанието, умът, който вниква в думите на молитвата, чувствата, които съгряват молитвата и я сливат с душата. На трите сили на душата съответстват три сили на духа: на волята съответства вниманието; на разума – вътрешният логос и способността за проникване в дълбината на явленията и предметите, виждането на причините и крайните цели, способността за интуитивно познание на духовния свят; на емоциите – особеното религиозно чувство като преживяване на общението с духовния свят, като познание на благодатта Божия, като вътрешно удостоверяване в истината. Духовните способности и сили се пробуждат чрез молитвата. В молитвата се извършва единение на духа и душата, на техните сили и свойства. В молитвата тройнствеността на силите на духа и душата става единно познание на Бога - образно казано, единен „локатор”, улавящ Божествената светлина. От трите сили на душата най-много е поразен от греха разумът: макар той и да пребивава пленяван от страсти и емоции, но от веме на време се възвишава над тях и встъпва с тях в борба.

 

В молитвата разумът първенствува, той си призовава на помощ волята. Волята удържа думите на молитвата пред очите на разума и събира разсеялите се мисли в едно, както пастирят събира овцете, отклонили се от стадото. Разумът като че осветлява отвътре думите на молитвата, и чувството накрая започва да им откликва. Молитвата става преживяване на човешкото сърце. Понякога силните житейски сътресения пробуждат чувствата и ги включват в молитвата. Но обикновено е необходим труд. Думите на молитвата действат на нашето закоравяло сърце като капките вода, които падат на камъка и постепенно го пробиват. Имало е хора, които веднага са получили дара на непрестанната молитва, но те са изключение. Обикновено онова, което лесно се придобива, лесно се губи. Затова Господ по мъдростта и милостта Си не веднага ни дава дарове, за да не ги изгубим толкова скоро.

 

Онзи, който се занимава с Иисусовата молитва, след време започва да чувства, че това е най-висшето дело, извършвано от човека, че обикновеното слово, в сравнение с молитвата е грубо и празно, че мирските занимания носят в себе си хладност и мъртвота, че без молитвата самото човешка битие е нищожно. Той започва да обича мълчанието, в което чува песента на вечността. Обичайки хората, той се крие от тях, престава да се интересува от делата и новостите на света, за да не нарушат те, проникнали в неговото съзнание, молитвата, за да не я заглушат със своя шум. Той пази молитвата от съприкосновение със света, както майката пази младенеца от изгарящото слънце и диханието на зимната буря.

 

Има неща, съвършено несъвместими с молитвата. Това е четенето на съвременните списания и вестници; телевизията, станала стопанин на дома. Духът Светий – това е Дух на чистота и целомъдрие. Молитвата прави сърцето храм Божий, а в този храм човек пуска като желани гости, убийци, непотребни жени, упивайки се със зловонието на греха: благодатта Божия ще напусне такъв човек. В душата, разпалена от страсти, в ума, в който се въдворяват образите на насилие и разврат, как може да пребивава Христос? Затова онзи, който няма решимост да изхвърли телевизора от своя дом, никога няма да може да придобие Иисусовата молитва. Това ще бъде не молитва, а съчетание на звуци без вътрешен смисъл. Такъв човек ще прилича на стопанин, който е прокарал в своите стаи канализационни тръби и след това е поканил там гости.

 

13. Въпрос: Как да съхраним своето сърце за молитвата?

 

Отговор: Във всички случаи в живота питай себе си: „Как моята постъпка, дело, решение, ще се отрази на молитвата?”. Когато сядаш на трапезата, си задавай въпроса: „Колко трябва да изям, за да не угася молитвата?”. Когато встъпваш в разговор, мисли, как и за какво да говориш, за да не разсееш молитвата. Когато взимаш да четеш книга, то реши в себе си: ще помогне ли тя на молитвата или, обратно, ще я измести от паметта. Така прекарвай целия ден.

 

Има една притча. Един царски син попитал баща си:

 

- Разкажи ми, как си се научил да управляваш огромната държава?

Царят нищо не отвърнал. Но след някое време се престорил, че се е разгневил на сина си за някаква постъпка и го осъдил на наказание. Синът се хвърлил в нозете на баща си, умолявайки го за пощада, и се клел, че не е виновен. Тогава царят казал:

 

- Добре, ще те изпитам.

Напълнил една чаша с вода до ръба и казал:

 

- Обходи с тази чаша градските стени, а зад теб ще върви палачът: ако излееш макар и една капка вода, той веднага на същото място ще ти отсече главата.

 

Царевичът с две ръце поел чашата, изкачил се на градската стена и започнал бавно да обхожда града, внимателно стъпвайки по плочите. Дълго продължавал този път. Накрая към вечерта царевичът се върнал в двореца и донесъл на баща си чашата, пълна с вода: той не излял нито какпа.

 

Царят попитал: 

- Видя ли народа, който стоеше около стените?

 

Царевичът отвърнал:

- Не.

 

Царят попитал:

- Чу ли гласовете на хората?

 

Царевичът отвърнал:

- Не.

 

Царят попитал: 

- Какво беше небето днес: закриваха ли го облаците?

 

Царевичът отвърнал:

- Не зная.

 

Царят попитал: 

- А какво правеше?

 

Царевичът отвърнал:

- Не виждах и не чувах нищо, гледах чашата, за да не излея водата и да остана жив.

 

Тогава царят казал:

- Ето ти урок, как трябва да се управлява държавата: умей да се съсредоточаваш във всяко дело така, както ако то е единствено, забравяйки всичко.

 

Тази притча може да послужи като пример за това, как трябва да се молим. Чашата – това е нашето сърце, водата – благодатта, палачът, който върви зад нас с оголен меч, е смъртта, стояща зад гърба на човека. Молитвата събира и пази благодатта.

 

14. Въпрос: Кой е най-коварният и прикрит враг на молитвата?

 

Отговор: Наслаждението. Още древните са казали, че наслаждението прави мъдрите безумни.

 

15. Въпрос: Как да различим наслаждението от духовната радост?

 

Отговор: При наслаждението спира мисълта, умът преминава в някакво дремливо състояние, душата се потопява в мрак; усещайки някаква мътна сладост, като че идваща отдолу към сърцето, тя забравя за смъртта и за вечността. В наслаждението, както и в страстта, угасва светлината на душата. Наслаждението е парализа за молитвата. Има духовна радост, която понякога също наричат наслаждение, но това е съвсем друго.

 

16. Въпрос: Кой светец може да служи за нас като пример за извършване делото на Иисусовата молитва?

 

Отговор: Пресвета Дева Мария, на Която в Светая Светих е било открито името на Иисуса Христа. Това име, като незалязваща светлина, е сияело в Нейното сърце. Дева Мария - е венец на всички добродетели.

...

...

 

Епархия Саратов. Ру

източник: http://carstvo-maloe.com/%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/item/178-naj-visheto-delo-na-coveka-iisusovata-molitva-rafeil-karelin

"Този, който се занимава с Иисусовата молитва, започва да обича мълчанието, в което чува песента на вечността"
страхотна мисъл.....
Хубава публикация Митко поздрав