Душевният човек иска постоянно да развлича осезанието си с всевъзможни неща - да
утешава зрението си с развлекателни телевизионни зрелища, с музикални събития, да пътешества и да се наслаждава на приятни моменти и "не"забравими мигове, да се стреми да улови момента на удоволствието, да е екзалтиран от емоциите и непознатите усещания, които му се предлагат и които жадно поглъща.
Душевният човек търси моментите на безгрижие и лежерност, за него трудностите, изпитанията, скърбите са досадни, неприятни, мъчителни, той ги отбягва и чака с нетърпение свободното си време, в което да прави каквото си иска, да се увлича с изискани ястия и напитки, да утолява външните и вътрешните си потребности със светските неща - красиво облекло и прически, изискани обноски, лицемерна услужливост и възпитание, склонност за съгласие, дори когато вътрешно не е убеден в това, което притворно приема, раболепие към по-висшестоящите и съглашение с мнението им от страх да не претърпи наказание, загуба на материално, присмех и подигравки.
Когато е в трудност душевноият човек прибягва до своите утешения - телевизия, алкохол, цигари, игри, забавления и все неща, които го развличат от сериозното и отговорното, но колко се тези, които в тези моменти търсят Господ Бог за помощ, закрила и утеха.
Поведението на душевния човек е продиктувано от общоприетите норми в обществото, той се стреми да им подражава, да намира общ език с тях, приема ги за коректив за добро и лошо. Оттам насетне започва да проявава знание в много области, прикрито да налагане мнението си и да търси подплата за знанието си. Говоренето му прилича на сдържано, но е емоционално, разпалено, радостта е буйна, смехът невъздържан, нетърпелив в разговорите.
Душевният човек намира опора благосъстоянието си, в това да са му осигурени елементарните нужди за преживяване, които всячески се опитва да украсява с нови плътски страсти.
Духовния човек в трудности и скърби търси опора в Бога, на Него разчита и се надява във всяко нещо и на всяка житейска трудност гледа безстрастно, защото взорът му е на друго място, към небесното. Земните блага и радости не го вълнуват, нито са му самоцел, защото знае, че тук е за кратко, всичко върши за спасението на душата си и за спасението на душите на ближните. Хулите и обидите не го терзаят, но с болка и тъга гледа на обиждащите го и тези, които го онеправдават. На заблудените и злите отвръща с кротост, държи се с любов и съчувствие, сърдечен, без гняв.
Духовният човек, за разлика от душевния няма претенции за многознание, за можене, той знае, че е безполезен слуга и всичките си надежди възлага на Бог.
Душевният човек не познава духовния, но духовният познава душевния.

Митко, след като го прочетох се сетих за следното: "Там където е сърцето ти там е и душата ти"......човек не може да служи на двама господари.
Поздрав Дора