Осем причини за всякакъв вид и род бедствия на светиите:
1. Бог допуска те да търпят беди, та вследствие на величието на своите заслуги и чудеса, да не падат бързо в гордост.
2. Другите да не мислят за тях повече, отколкото е свойствено на човешката природа, и да не мислят, че те са богове, а не хора.
3. За да се явява Божията сила могъща, побеждаваща и умножаваща проповедта чрез слаби хора и свързани с вериги.
4. За да се открие ясно търпението на самите тях, като хора, които служат на Бога не за награда, а проявяват такова благомислие, че и след големи бедствия показват чиста любов към Него.
5. За да разсъждаваме правилно за възкресението.
6. Да могат всички, подхвърлящи се на нещастия, да имат достатъчно облекчение и утешение.
7. Да подражаваме на техните добродетели и на всеки да казваме: "Подражавай на Павел и се съревновавай с Петър". Те не са хора с друга природа, така че не се отказвай да им подражаваш.
8. Когато е необходимо да облажаваме и да съжаляваме, да знаем кого трябва да смятаме за блажен, а кого за жалък и нещастен.

с огромни съкращение от беседите на св. Йоан Златоуст