Едно от основните местообитания на демони и бесове, на зли духове, е толкова много обичано от целокупния патриотичен и националистичен български народ, че да се говори против него си е рисково и непопулярно занимание. За българите фолклорът, народното творчество във всичките му проявления, е най-изразеният и дори единствен мотив за идентификация като народ и нация. Ние сме българи, казват те, защото имаме такива обичаи и защото извършваме тези ритуали, като почнем от мартениците, минем през танците с боси крака върху жарава и стигнем до древното езическо божество Сурва и ония рогати маски на кукерите. За тричането на кучета да не говорим…

Често съм се чудел защо в разните там официални проучвания и анкети не се казва истината. Вместо истината, се казва, че българите са православни. Православна е една малка част от хората у нас. Мнозинството са езичници все още и езичеството им е дотолкова естествено, че не си го признават. Никой езичник няма да каже: “Аз съм езичник”. Никой, който си връзва мартеници или червени конци против уроки, няма да се съгласи, че е езичник. Той прави това, понеже така правят всички или поради „дребно суеверие“. Без да осъзнава, че всъщност по този начин става част от езически ритуал, а езичеството не е нищо друго освен служба на нехристиянски духове, преклонение пред демони. Демоните не са никак безобидни. Те са изключително силни и злобни. Те намират слабото място на всеки един от нас. И изчакват удобния момент, за да ни ударят. Опитният в духовния живот лесно може да се съгласи с това твърдение. А на неопитния това мнение ще му се стори фантазия. И ще продължи да си връзва конци по ръцете, да ходи по врачки, да си чете хороскопа и да се възхищава от фестивала в Перник.

Този фестивал ме потресе преди време и затова се сетих за темата. Три дни в Перник вдигали шум по улиците разни маскирани ентусиасти. Фестивалът им бил станал международен и известен. Участвали гости от не знам си къде, по статии и медии много модерни и традиционни, либерални и консервативни писачи се възхищават на пернишките изпълнения, изобщо едни хвалебствия и славословия по повод българското езичество и препоръки се леят – чрез това езичество сме можели да се покажем пред света какви сме били, моля ви се, уникални. Много уникални. Все едно в чуждия фолклор ги няма тия зъбати зверове и кикимори – ония зли олимпийски божества, които се „раждат“ от главите на други като тях, драконите в Китай, какви ли не магии в Африка, пандемониумът на Европа и Холивуд… Демоните са в цял свят и едва ли точно чрез тях ще бъдем уникални. Напротив – грозната маска си е грозна маска и в Древна Гърция, и в кукерството, и в рисунките на инките и маите, навсякъде едно и също, облещено рогато зловещо създание. Щели да гонят „злите духове“ тия с маските. Само дето ефектът е обратен. Ужким ги гонят, всъщност ги призовават, ама във фоклорната традиция да разделиш добро от зло и да установиш полюсите е непосилна задача. И точно този световъртеж и това главозамайване от досега с тъмната страна ги опиянява участниците в ритуала.

В университета фолклор ни преподаваше Тодор Моллов. Той водеше лекции и упражнения занимателно, търсеше и показваше скрития смисъл на фолклорните текстове и традиции, тълкуваше ги и ние разбирахме вплетения код и посланието. Но едно е да търсиш доброто начало в езичеството, друго да си суеверен последовател на прапрапрародителите си. Защото има различни народни песни, има трудови песни, песни по различни житейски поводи и народното творчество в много отношения е ценно за самоопределянето. Фолклорът е нужен и красив в своите нормални проявления. Сблъсъкът с дяволите, със злите и мразещи човеците духове, настъпва, когато някой от тези духове се промъкне като змия в песента или традицията. А това се случва много често. Едва ли професорите по фолклор са езичници. Те са учени, изследователи, може би има и християни сред тях. Няма значение, просто ми е интересно дали те схващат колко опасно е това езичество и до ден днешен.

През лятото често ми се случва като екскурзовод да присъствам на вечери, в които се представя български фолклор за чужденци, а черешката на тортата, кулминацията на програмата, откакто има туризъм по Черноморието, е все една и съща – нестинарски танц. Нестинарството е езичество в също толкова ярък вид като кукерството, фолклористите си го тълкуват откъде идва и какво означава, мен не ме вълнува особено пред огъня ли се прекланят като символ на божеството слънце или пред някакви змейове. Не съм наблюдавал нестинарския танц нито веднъж през тези години. Дразня се на фолклора за ширпотреба, но най-много се възмущавам на оскверняването на иконата, която държи нестинарят. Познавам го лично Михаил, с това си вади хляба през лятото. Около петдесетгодишен, дребен, почернял. Взима хонорар 60 лева на вечер за представлението си. През останалото време бачка каквото намери. Оплаква ми се веднъж, че бил дълги години електроженист, отпред вика пече желязото, дето го заварява, отгоре му пече слънцето, а вечер под краката му пече жаравата и цял живот бил в огъня. Смея се и му викам: „Ти още приживе си в геената огнена“. После го успокоявам, че си е взел пъкъла на земята и като си отиде, ще му намерят по-добро местенце… Питам го трябва ли да държи иконата, християните това ги дразни в тая комерсиална традиция. И той като средностатистически познавач и почитател набългарската религия, на този тюрлюгювеч, на тая манджа с грозде, ми обяснява, че такъв бил обичаят и че той е вярващ човек и не разбира защо поповете не приемат нестинарството.

Има ли начин с думи прости да се обясни поне на кръстените християни в какво се състои християнството и как да отсяват езическите наслагвания от чистотата на вярата? Днес и фолклорът не е това, което е бил преди сто години, никой не помни и една народна песен докрай. Но сме свидетели как най-силно утвърждаващата суеверието част от този фолклор се възобновява, поддържа и популяризира под най-благовидни предлози, как бесните не си дават „завоюваните територии“ и търсят все по-голяма изява, международна… Тясно им е само у нас. Демони от всички страни, съединявайте се.

Вече не е и фолклор, забравили са откъде е дошло и какво значи това, дето го правят. Вече е шоу, щото живеем в шоу, чийто режисьор е все по-самодоволен от успеха си. И тия, нашите, да не изостанат назад от световното шоу, турили върху себе си рога и маски. Отдолу е човек, отгоре е звяр. Отдолу е творение Божие, образ (без подобие), отгоре се е захлупило с безобразие, с покривалото на човекомразеца. То си им е за главата на тия нови погани… И те като ония, сатанисти с маските от филма на Стенли Кубрик живеят с широко затворени очи. Когато човек сложи маска, той се обезличава. Престава да бъде той. Превръща се във вместилище на духове. Но не добри, а от другия вид. Анонимността зад маската, обезличаването е привлекателно за любопитните. Какво ли е да си никой? И те стават никой. А никой е онзи, злият.

Автор:· НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ
Източник:www.pravoslavie.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/

източник: http://lubovakoniamash.blog.bg

А защо, не се критикува църквата на ДС - БПЦ? Кой изостави народа през последните 25 години, вместо още през 1989-90 г, да се самоочисти от агентите на ДС и да поведе борба(мирна) срещу окопалите се комунисти и да подпомага вярат на народа?

Тъй като публикацията тук е споделена и е моя, реших аз да Ви отговоря. Ще започна с думите на Христос Който казва" Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък" И така Вие смятайки себе си за безгрешен, от позицията на такъв съдите и сам изисквате да се съди.Понятието за грях е религиозно, то е приложимо само към лица, които приемат християнския закон, изповядват вярата в Бога и поради това се намират в «църковната ограда». Вие навярно не принадлежите към тях.А който е вън от Църквата, той не е способен да осъзнае напълно своята греховност, да види цялото си падение, да се ужаси от цялата дълбочина на своята заразеност от тази смъртоносна болест, да почувствува изцяло отдалечаването си от Бога и от истината. Но кой може да съди хората за греховете им? Единствено Този, Който няма грехове, но безгрешни хора няма. Така че не виждам какъв точно отговор очаквате на словоблудството, което сте написали в коментара си под публикацията.
Нищо лично, само отговарям на въпросите Ви.Надявам се съм достатъчно изчерпателна.

Хубава вечер поздрав Дора

Аз, разбира се, не съм безгрешен; нямам намерение да ставам светец; нито пък да ходя задължително в рая, но аз не искам да съм безразличен към ставащото, в момента. А и Христос е казал, и да помагаме на бедните и слабите, да бъдем милосърдни и добродетелни, да утешаваме и т.н. Не е проповядвал "умнотии", като г-н Фенерски. Христос не си е правил илюзии, не искал да прави послушни роби, а хора - човеци, по-съвършенни, по-добри. И в това, ми се струва е целта на нашата религия - Християнството.
ХОРАТА бяха изоставени от духовните си водачи, а винаги е имало такива традиции - 1100 години ортодоксално християнство, все пак е допускало такива неща. А сега градските християни реват, за някои културни особености на българският народ; реват срещу достойни исторически личности - нещо, което други православни народи не си и помислят да направят. Това ме възмущава.
Извинявам се, ако думите ми са малко твърди.
Приятна вечер! :)

Вие казвате :"А защо, не се критикува църквата на ДС - БПЦ?"
Защо мислите, че критиката е добродетел и то християнска?
Църквата е на този свят, но не е от този свят. Този Който я основа е Христос и дори Той не си позволява да я критикува, защо ние грешните човеци от позицията на грешници, претендираме да имаме подобно право? Това не разбирам във Вашия въпрос. Нима мислите, че Бог Вечносъществуващия, Алфа и Омега , Началото и Края, Пътят Истината и Живота не е Способен да раздаде правосъдие ? Но ни е дарил със свободна воля и не дръзва да я наруши. Така, че ще отговаряме един ден за всичко.Целта на нашата религия е вярата , надеждата и упованието в Христос, но това няма как да се случи на земята, ако я няма Църква с извършваната в нея св. литургия, където приемайки светото причастие ние се съединяваме с Христа.
В св. Писание пише: "Всичко е позволено , но не всичко е полезно" по повод на езическите обичаи, които така лукаво са се вплели в нашите традиции. Не виждам нищо красиво в традицията на Кукерите например, как е възможно нещо толкова грозно да бъде харесвано, какво християнско виждате вие в тази традиция, къде е Христос в цялата извратена кукерска игра?Или пък мартениците , на пръв поглед съвсем безобидни, бели и червени конци, но всъщност тази традиция се опитва да ни внуши, че тези обикновени конци ще ни помогнат да бъдем здрави. Колко наивно!А лукавата част тук е в това, че се отклонява идеята за Бог т.е Той не може да ви помогне да бъдете, но мартениците могат. Къде е Христос тук в тази традиция?Знаете ли Ада е ужасно място, именно за това дявола се е постарал добре да направи пътят към него прекрасен.Ето за това не бива да бъдем така наивни.
А да вметна нещо, Рая не е задължителен. Така, че случайно там няма как да попаднете/просто да Ви успокоя/.Ако имате други терзаниия по тези въпроси аз съм насреща с отговори.
Поздрав Дора

"Ваш баща е дяволът" е казал Христос, на равините, заради което отишъл на кръста и станал ГЕРОЙ(единственият такъв). Ето пример за критика.
Не знам дали има храм на мартеницата или на кукера. Това би било лудост. От друга страна, българското християнство има достатъчно проблеми и задачи, за да се увлича по странични и второстепенни неща. Защо не се каже и нещо, за българските народни танци. И те ли ще станат "сатанински", щом не се връзват с хрумванията на градските християни? Защо не се каже нещо, за: фън-шуй, индийските окултни учения, 70 годишният геноцид, езотеричните книги, гнусните реклами по телевизията, сексуалните сцени във филмите, рекламата на содомията и т.н.
Познавам се, със свещеници и богослов, чел съм библията, познавам се с миряни от провинцията, консултирал съм се, с тях точно по тези и други въпроси. Главният извод, беше че тррябва да се въздържаме от зло и да правим добро, а другото е пълнеж. Естествено бих се радвал и на Вашето приятелство.

......това вече е друг текст и с него съм съгласна.
"Защо не се каже нещо, за: фън-шуй, индийските окултни учения, 70 годишният геноцид, езотеричните книги, гнусните реклами по телевизията, сексуалните сцени във филмите, рекламата на содомията и т.н."
И по тези теми има информация просто трябва да намерите правилните сайтове ето един за Вас специално:http://pravoslaven-sviat.org /черпя/
А ето с тази Ваша мисъл съм много съгласна и я подкрепям напълно: "......че тррябва да се въздържаме от зло и да правим добро, а другото е пълнеж."
Звучи ми като тази на св.ап. Павел, който казва :"Аз правя добро просто, защото го предпочитам пред злото"
Имате моето приятелство заповядайте в моя скромен блог.....
Поздрав Дора

правилно, за всичко, което отделя човек от Бога и пречи на връзката му със Създателя трябва да се говори като за опасно и душепагубно, а такива неща има много днес.