Нашето време може да се нарече ренесанс на езичеството. Пришълци от Индустан и Тибет с многочислени ученици и последователи (нещо като Рьорихови), и техните европейски колеги – приемници на древните гностици и средновековни албигойци, окултисти и сатанисти, с техните черни братства, луцифериани, розенкройцери, илюминати, а също и конспиративни съюзи и секти, отдавна са заети с едно общо дело – превръщането на християнските страни в езически региони.

 В застаряващата Европа на мястото на изоставените манастири и опустели храмове възникват ашрами (манастири на поклонниците на Вишну, на дзен-будистите и прочие езичници) и атрошани (молилни на поклонниците на огъня). Езическите мисионери – гуру и махатми, факири и магове – ловуват по улиците на градовете за християни, които са забравили Христа, за да ги уловят в хвърлените мрежи, да ги направят духовни пленници и своя плячка, както преди няколко столетия европейски главорези са ловели негри в джунглите и пустините на Африка, като че са зверове, за да търгуват с тях, като с жива стока, на пазарите за роби. Хората попадащи в духовна зависимост от тези окултни поробители, губят своята воля и стават безпомощни, като роби в трюмовете на пиратските кораби, които ги прекарват през океана.

 Езичеството оживява като ранен звяр от Апокалипсиса и встъпва в смъртоносна схватка с християнството, като че иска да вземе реванш за предишното поражение. Езичеството е конгломерат от различни учения, ритуали, митове и мистерии; но има нещо общо, което лежи в основата им и ги обединява в единно демонично поле. В тази статия ще се спрем на една от основите на пантеистичната анторопология и сотериология – метемпсихозата – учението за превъплъщението, за духовната еволюция, която индийският йога и теософ Вивекана остроумно е сравнявал с дарвинизма. Тази теория е характерна за езическия свят. Споделят я освен гореспоменатите религии и секти също и теософите и антропософите, а от мюсюлманските мистици – измаилтяните-друзи и някои тайни секти, възникнали на основата на браманизма и исляма. Съгласно метемпсихозата душата преминава през дълъг път на еволюция от нисшите форми до човека; освен това за греховете тя може да бъде върната отново в нисши, примитивни същества и даже в растения. Кармата (действие, въздаяние) като сянка съпътства всеки човек. Това е духовна карта на целия човешки живот, който не само проектира и строи новия психофизически индивидуум, но и създава среда и ситуация, в които преминава последващия живот на човека – тоест кармата обладава творческа сила. Съгласно индуизма, в света реално съществува само един абсолютен дух – брахман, който твори светове чрез собствените си фантазии – илюзии за живота вън от себе си, за материалния космос и множествеността на формите на битието. Той обитава в човека под името атман (равен и тъждествен на брахмана). Човек има няколко обвивки, но неговата същност е атман, останалото е илюзия. Впрочем, илюзията се разглежда не като съвършена пустота, а като въображение на брахмана, тоест като относителна реалност.

 Медитативното отъждествяване с абсолютния дух освобождава атмана от илюзорния живот. Материалността (пракрити) и илюзията (майя) създават измамни форми, а деятелността на съществото в тези форми създава невидимо, присъщо му динамично поле – карма. Човек преживява огромно число въплъщения, докато не достигне просветление (за индуистите това е крайното отъждествяване с абсолюта, а за будистите – потъване в нирвана). Макар езическите учители да подчертават особено зависимостта на кармата от нравствеността, както се оказва след това, нравствеността им носи релативистичен характер (например в Монголия и Китай съществува зловещ култ към Чингисхан, към гробницата на когото вървят поклонници на поклонение). Просветеният мъдрец не е свързан с нравствени предписания: той стои от другата страна на доброто и злото.

 Трябва да се помни, че за нравствеността е необходима свободна воля и възможност за избор; програмираното добро става вече не (просто) добро, а необходимост. Да предположим, че атман (от санскрит: душа, дух, също и: световната душа, самоличност – бел. прев.) съществува в стъбълцето на тревата. Това стъбълце няма избора между добро и зло, то израства, увяхва и изсъхва. На какво се е научило? Каква карма се създава около него? Защо то би могло да се превъплъти в червей? Нито в цветчето, нито в червея съществува съзнание за неговия „атман” и за разликата между добро и зло. Те са нравствено неутрални, тъй като само вложената в тях програма за действие е обусловена.

 Нравственост има там, където може да има отговорност за своите постъпки. Нравствеността е там, където има норма и образец за действие. Не можем да наречем червея безнравствен, ако той яде ориза в градината на брамина, или нравствен, ако него (червея) го е изкълвал врабец. Къде е вътрешният стимул на тяхното превъплъщение в по-висока форма? Ако се намира в придобития опит, то в какво е опитът да се отварят сутрин венчелистчетата и да се затварят със залеза на слънцето? И защо кармата на червея трябва да го превърне в оса? С какво осата е по-добра от червея? Какъв житейски опит и каква карма придобива осата? Да жили и да краде мед от пчелата? Но не трябва да я наричаме крадла, тъй като тя прави това без да има свободна воля и избор. Какво представлява сама по себе си кармата? Ако душата на крадеца за наказание са всели в тялото на муха, то нима душата ще стане от това по-добра? На какво ще се научи тя, пълзейки в помийната яма? А какво представлява метемпсихозата (прераждането – бел. прев.) на нивото на зверовете и животните? В този свят върви безпощадна борба: унищожение и взаимно изяждане. Индуистът, който не вижда принципно различие между човека и животното, би нарекъл това канибализъм. Възниква въпросът: животните нравствени ли са или не? Ако са нравствени, то взаимното им изяждане е вече безнравствено; ако пък в нравствено отношение са неутрални, то как може да се образува светла или тъмна карма? Могат да ни отговорят, че всички същества получават определени сведения и опит в процеса на самото битие. Но информацията за външния свят – света на илюзията, трябва да потопи атмана в още по-плътна обвивка от призрачни представи и преживявания. Как могат да бъдат ценни сведенията за този свят, от който трябва да се отвърнеш, за да намериш себе си? Ако атманът е равен на брахмана и затова е тъждествен сам на себе си, то какво еволюира? Очевидно само майя (илюзията). Изменят се съчетанията на дхармите – психоенергетичните елементи, които според учението Махаяна (най-разпространената форма на будизма) и адвайти-йога (най-популярната школа в йога) и особено ламаизма (тибетско-монголският вариант на будизма, наречен „философски будизъм”) са в същността си пустота.

 Могат да ни възразят, че учението за абсолюта, който пребивава в душата, се отнася само за човека. Но, първо, това не е така. Всичко живо служи за модификация на брахмана, и формите на живот често се изобразяват от теософите във вид на стълба. Но нека условно да приемем постулатите на нашите опоненти: „Прераждането е принцип на развитие на човечеството”. Какъв опит получава човекът от реинкарнацията (прераждането)? Каква информация усвоява? Ако човекът е забравил за своите минали животи, то страданията, които той е изпитал, приличат на удари получавани в тъмнина: той не знае кой го бие и защо го бият. Ако сведенията за миналите превъплъщения са преминали не в съзнанието, а в подсъзнанието, то значи човекът определя своята самоличност чрез своето подсъзнание. Нравственият избор започва да прилича на фикция: императивът (искането) на подсъзнанието се приема като свободен избор; от това пък следва, че информацията, която човек получава, съдържа огромна доза лъжа. Още Платон е смятал изобретяването на писмеността за отрицателен фактор за човечеството, тъй като устното предаване избира и съхранява най-нужното и ценното, пропускайки сведенията през прецизен филтър; а книгата еднакво съхранява както истинното, така и лъжливото, както нужното, така и безполезното, и в някои случаи самата информация става източник на дезинформация.

 С всяко столетие човекът се отделя от природата, той живее в изкуствени условия, затова опитът на неговия живот става все по-зависещ от външни източници. Според учението за метемпсихозата поколенията човеци трябва да стават все по-добри и по-добри. Теософката Анна Безант уподобявала този процес на изкачването на стъпалата на храма. Но ние виждаме обратното: духовна ентропия (енергиен хаос). Човечеството започва да преживява времето на своя залез. Техническия прогрес особено в 19 и 20 век се е превърнал в еволюция на машините и инволюция (обратното на еволюция) на човека като духовна личност. Тези два века по необичайната сила на разрушителните войни, кървавите революции, садистичната жестокост, тоталното лицемерие и лъжа приличат на нравствена агония на човечеството.

 Не по-малко страшен фактор на съвременното общество е емоционалната хладност и безразличие на хората един към друг – процес, който се случва пред очите ни с катастрофална бързина. Ако метемпсихозата говори за стъпалата на храма, по които върви човечеството с всяко свое поколение, то това е храм, чиито стълби водят надолу в подземието, където сатаната „поръчва музиката” (в оригинала: „правит бал” – бел. прев.).

 Съвременният човек губи нравствени устои. Той става все повече и повече безпринципен прагматик, за когото цел в живота е удовлетворението на страстите.

 Системата на телевизията, обхващаща целия свят с пипалата на октопод, се просмуква в душата на съвременния човек и неговото подсъзнание от детските години, и влива в него мътни потоци – картини на секс и насилие. А в това време метемпсихозата ни говори за очистване и одухотворяване на човечеството.

 Изкуството е най-непосредствената проекция на съдържанието на човешката душа, в това число и на подсъзнанието. Какво виждаме в съвременното изкуство? Рок-музиката е отображение на вътрешния хаос на душата, който е пробил навън чрез дисонансни звуци, като луд, който скъсвайки дрехите си е изскочил от болницата и с диви викове бяга по улиците. Абстракционизмът в живописта е феерия от катастрофи, предчувствие за бъдещи глобални разрушения и настъпващи гърчове на настъпваща смърт. Декадансът в изкуството – живописта, музиката, поезията, скулптората е отломка от конструкция, потопяване на душата в мрак или по-вярно, проявление на мрака, в който се намира душата. Христос Синът Божий е наречен Светлина и Логос. Сатаната е безумие и хаос.

 Христос е посочил знамение за последното време: „От греховете на мнозина ще оскъдее любовта”. Ние навсякъде срещаме безсрамието на греха и нищетата на любовта. – „Ще намеря ли вяра? – е казал Христос. Ние виждаме разпространението на лъжеучения и суеверия, магии и окултизъм. А какво струва неотдавнашният атеизъм – пошъл и жесток, който е обявил вярата в Бога за престъпление и е залял земята с кървав дъжд! Интересно на кое стъпало в „храма” стоят атеистите? Поддръжниците на метемпсихозата закривайки очи крещят: „Човечеството се очиства, освобождава се, одухотворява се: Харе Кришна! Харе Рама!”

 Но нека сега погледнем на метемпсихозата от друга страна. За човека след любовта към Бога най-голямата ценност е любовта към своите близки, любовта към конкретен човек като личност и неповторим индивидуум. Метемпсихозата разкъсва тази любов, тя разделя хората един от друг, тя ги представя само като маски, танцуващи в съновиденията на брахмана. Метемпсихозата прави близките далечни, родните – чужди. Космосът с милионите светове той превръща в илюзия на брахмана, която възниква като сянка, за да се разтвори и изчезне в метафизическата бездна на пустотата – във „ великото нищо”.

 Християнството учи за уникалността на човешката личност, за задгробния живот, за възкресението на мъртвите и срещата във вечността, където вече няма да има раздели, за озарението и преображението на човека с незалязващата светлина на Божеството. В зората на човечеството змията прелъстила Адам със забранения плод, в който уж се криели тайни знания и божествени сили; и прародителите, след като му повярвали, се лишили от Едем и станали плячка на тлението и смъртта.

 Многоглавата змия на езичеството в залеза на историята също така прелъстява нашите съвременници със същото обещание за съкровенна мъдрост и богоравенство с цената на отхвърляне на Кръста, а след това пред тях се открива широката врата на преизподнята.