Комплексът „Искандер-М“ е с голяма мобилност, незабележим е при използването му и има бърз старт

Руската армия в хода на внезапни учения прех­върли в Калининградския регион ракетните комплекси „Ис­кандер”, а Полша планира да раз­положи на своя територия ПВО и ПРО (противоракетна отбрана) сис­теми. Лошата новина за НАТО е, че при такова съотношение пактът не може да противопостави кой знае какво на руската контраатака. Вече не е принципно важно кое е станало по-напред – предислоцирането на руските комплекси „Искандер”и­ли опитът за пробно разполагане в Полша на ПРО системи с неясен произход.

„Въоръжените сили на Русия са „на­трупали” „Искандер” на два театъра на военните действия, нещо, което никога не е било в новата история.“

Това, че на териториите на съседни на Русия страни ще се появят ракет­ни комплекси за ПВО и ПРО беше известно отдавна. И това, че разпо­лагането им не можеше да се реши по дипломатически път също беше известно далеч преди украинските събития.

Ракетните комплекси „Искандер” нямат аналог в армиите на НАТО и САЩ

Няма смисъл да се преразказват предлозите, с които САЩ изобре­тяваха оправдания на идеята за разполагане на системата ПРО в непосредствена близост до руските граници. На тези, които им трябва, те и така помнят: това трябваше да бъде защита от несъществуваща иранска заплаха, която носели не­съществуващите ирански балистич­ни ракети с несъществуващи ядрени глави. Последвалата след това ди­пломатическа дискусия напомняше за диспута на испанските равини с Торквемада: решението за разпола­гане на ПРО (прогонването на евре­ите и мюсюлманите) така или иначе е било взето отпреди по мистични причини, но все пак е интересно да послушаме как се стигна до сегаш­ната ситуация.

Тогава (почти преди 10 години) за пръв път беше казано за ответно разполагане на руски ракетни сис­теми „Искандер-М”, при това, имен­но в Калининградския регион, а не някъде другаде. Тези планове имат стратегически характер, за тях се знае отпреди – това не е батальон на група от морска пехота, която може да се прехвърли, където поис­каш.Никой не е и криел, че система­та „Искандер” всъщност е отговор на разполагането на американските системи за ПВО и ПРО в Северна Полша (както и на Южния фланг,

отговор на подобен опит в Румъния беше превръщането на Крим в крепост,

изобилстваща именно със средства за поражение от този род).

„Искандер” е „идеалният убиец” точно на такива системи, каквито САЩ и НАТО се опитват да разпо­ложат на новия, изобретен от тях в режим на реално време „театър на военните действия”(включващ и България, бел. ред). И американски­те „Пейтриът” и конкурентните на тях френски аналози не са способ­ни самостоятелно да отразят атака върху самите тях на крилати раке­ти със среден радиус на действие. Разположените в Калининградска област искандери превръщат ши­роко рекламираната система от натовски ПРО в още една мишена. В този смисъл е забележително планираното количество взаимно (адекватно) разполагани системи: САЩ и Полша говорят за 9 батареи „Пейтриът” и едновременно с това разказват за10 руски батареи „Ис­кандер”.

Схема на бойния радиус на ракетите, ако са разположени в Калининград и Крим

Това може да се окаже истина, тъй като Вашингтгон не разполага със свободни запаси от системи за ПРО и ПВО, а въоръжените сили на Русия са „натрупали” „Искандери” на два възможни театъра на военни дейст­вия, което никога не е било в нова­та история. Москва е в състояние съзнателно да разпредели високо­точното си оръжие на няколко ТВД (театър на военните действия), че и да и останат още ракети.

В този контекст трябва да погле­днем и някои детайли от внезапна­та учебна проверка, която премина през март с частите на Западния во­енен окръг, Северния и Балтийския флот, въздушно-десантните войски и специалните сили. Десантчиците от град Иваново отработват дейст­вия в района на Печенга (т.е. на норвежката граница), арктическата бригада „превзема” земята Франц Йосиф, Северният флот освобожда­ва т.нар. път на Горшков – коридор за проникване в Северния Атлантик от Баренцово море между крайбре­жието на Норвегия и Исландия, а Далечната авиация се оглежда (при­целва) към Норвегия, Исландия и Великобритания.

Каквото и да се казва, но

това е точно сценарий на руски контраудар в отговор на възможна агресия

на НАТО. Този сценарий се е разра­ботвал на чернова още през съвет­ско време, и оттогава не е загубил актуалност. Променили са се само видовете въоръжения и тактиката за използването им, но смисълът си остава на практика същия.

Накратко, предполага се, че при сблъсък в Европа между Русия и НАТО главното е факторът време: доколко бързо ще може (ако може) да пристигне в Европа подкрепле­ние от Северна Америка (САЩ и Канада). Единствен начин за дос­тавка на много големи количества жива сила и техника са били и ще останат военно-морските конвои. За да спре конвоите, Русия трябва да вземе под контрол Северния Ат­лантик. А това може да се постигне с провеждането на

комплексна десантна операция в Северна Норвегия

с превземането на лети­щата на НАТО, които там са повече от достатъчно, включително и ключово­то от тях – исландският Кефлавик. Контролът над Кефлавик ще осигури на руските военно-въздушни сили (в т.ч. и на стратеги­ческите бомбардировачи) контрола над целия Атлан­тик до Азорските острови – крайната южна точка на маршрута на потенци­алните конвои. По този начин въпросът с унищо­жаването на подобни кон­вои се превръща чисто в технически. За северния маршрут може изобщо да се забрави, прехвър­лянето на руски специал­ни сили и ВВС в Северна Норвегия и Исландия ще наруши целия баланс на силите на Европейския ТВД като цяло.

Едновременно с това Северният флот, включително подводниците с ядрено оръжие, ще могат безпре­пятствено да преминат в Атланти­ка, след което войната може да се смята за приключена. През това време поляците и 12-те американ­ски танка в Латвия могат колкото си искат дълго (може би около час и половина) да изобразяват героична отбрана.

Но осигуряването на такова раз­витие на събитията може да стане, включително и след откриването на въздушното пространство над Балтика и Скандинавия (т.е. уни­щожаването на летищата и тяхното прикритие), за което и са разполо­жени „Искандерите” в Калининград­ска област и на границата с Естония (нали има и норвежки системи ПВО до Нарвик и Му-и-Рана). И аркти­ческите специални сили с тяхното безшумно десантиране зад Поляр­ния кръг – както сега ивановските десантчици на норвежката граница.

От този сценарий се страхува НАТО, когато толкова заостря вниманието върху отдавна заявената идея за предислокация на „Искандерите”. Североатлантическият алианс не разполага със система за мобил­на отбрана, дълги години неговата военно-стратегическа мисъл или бездействаше или беше ориенти­рана на разстрел на чужди страни с ракети „Томахоук”, без каквото и да било съпротивление от страна на противника. В нашия случай, някога евентуално уязвимият участък – Се­верен ледовит океан – сега се пре­връща на практика в езеро. А

американската групировка в Персийския залив стана уязвима

и за нашия флот (той има вече бази в региона), и за ответен ракетен удар. И главното е, че да се опра­вят с плана за контраатака, описан по-горе, те досега не са в състояние.

Именно затова разполагането на „Искандери” в Калининградския регион (дори и временно, в рамки­те на учения) привлича към себе си толкова внимание. То, между дру­гото, последва веднага след окон­чателното излизане на Русия от ДОВСЕ (Договор за обикновените въоръжени сили в Европа), който оказваше влияние върху съотноше­нието на силите. Така, че думите на Шойгу „на наша територия, където искаме, там и разполагаме” вече не учудват никого. Но зарадваха мно­зина.

източник: http://www.vestnikataka.bg/2015/04/%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B8/

Тези неща трябва по-често да се припомнят на русофобите - приятно е да се наблюдава истеричната им реакция. :-)

[quote=bryunetsnakovalnia10]До момента „Топол-М“ са най-модерния клас руски ракети.
Комплексите "Триумф" и "Панцир-С" от тип С400,
може да прочетеш тук:
http://terca.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/02/24/tozi-posting-dinamichno-shte-byde-dopylvan.1057324
в едно със системата за разузнаване "Каста-2" е гръбнакът на Русия в отбраната и нападението.
Споменатите от Вас в предходния постинг „Сармат“ ще започнат изпитания чак през 2017-та и няма да се учудя да се окажат несполучливи както предшественика си.
При изпитанията на полигона Плесецк на 23-ти май 2012-та рашите „изоставиха“ проекта и започнаха разработката на комлекс „Баргузин“.
Русия има около 50 ракети с индекс по ГРАУ МБР РС-20, известни с индекс по НАТО Satan. Това са им най-мощните бойни ракети, способни да носят по 10 бойни глави и средства за преодоляване на противоракетната отбрана на НАТО. Именно тях мислят да изместят със „Сармат“ към 2020-та в компексите си в Ужур ......

знам, че империята на злото няма никакъв шанс спрямо руссианс, но, защо никъде не споменават за комплекса "Смерч"??

не мисля, че ще има победител, всички губят при бъдещия конфликт.