-След като най-сетне България успява да осъществи националната си кауза – да присъедини териториите, в които сънародниците ни са преобладаващо население, се задава отново национално крушение... Защо?   

-Отправна точка е смъртта на цар Борис III, която се посреща с безпокойство от българския народ. Обществото ни е смутено от тази неочаквана кончина, защото е изправено пред неизвестността как ще се развият събитията в Европа, каква политическа линия на поведение ще предприеме правителството в този труден за страната момент. Макар към малолетния княз Симеон да е създаден регентски съвет в състав проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов, нещата не са същите. Едновременно с това успешните военни операции на съветската армия срещу Вермахта, както и откритият втори фронт на съюзниците дават основание за неблагоприятни прогнози за България, която е съюзник на Германия. На 18 май 1944 г. съветското правителство връчва остра нота на България с искане страната ни незабавно да скъса съюза си с Германия. Същия ден кабинетът на министър-председателят Добри Божилов подава оставка.

-Какви дипломатически ходове предприема новото правителство?

-То няма много време да умува, защото събитията се развиват твърде бързо. Червена армия стремително настъпва в съседна Румъния и има опасност да нахлуе и у нас. Затова на 26 август 1944 г. правителството на Иван Багрянов обявява неутралитета на България във войната между Германия и Съветския съюз. Правителството нарежда германските войски да напуснат България, без да прави опит да ги разоръжи. И понеже се страхува от евентуална окупация от страна на Съветския съюз, в Египет започва сепаративни  преговори с представители на Англия и САЩ. Основната му цел е да договори дебаркирането на английски и американски войски у нас преди навлизане на съветската армия.

-А какво става във вътрешен план?  

-На 17 юли 1942 г. по нелегалното радио „Христо Ботев” е огласена програмата на новосъздадената коалиция „Отечествен фронт”. Тя призовава патриотичните и демократичните сили в страната да се обединят без разлика на политическа и верска принадлежност в борбата срещу хитлеристите и техните съюзници в България. Обявява се желание да се скъсат всички връзки с хитлеристка Германия и да се установи контакт с представители на СССР, Англия и САЩ. Най-близката цел е сваляне на „фашисткото” правителство и създаване правителство на ОФ. До края на 1942 г. в страната се създават около100 местни организации на ОФ. А през септември 1943 г. се образува Национален комитет на ОФ от представители на БРП (комунисти), ПК „Звено”, БЗНС „Пладне“, БСДП и независими интелектуалци. ЦК на БРП (к) издава Окръжно №4, с което се призовава народът да вземе властта чрез въоръжено въстание. На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и представители на ОФ излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”. 

-Това е малко известен факт...

-Да, но идеята не се харесва на Москва и Георги Димитров телеграфира до ОФ да се откаже от подписа си. На 2 септември 1944 г. е съставено ново правителство на БЗНС „Врабча 1“, който е част от парламентарната опозиция, начело с Константин Муравиев. Това правителство полага големи усилия да предотврати обявяването на война от страна на СССР срещу България.

Едновременно с това правителството прекъсва дипломатическите отношения с Германия и предлага примирие на САЩ и Великобритания. Наредено е българските войски да се изтеглят от Югославия и Гърция.

На 5 септември 1944 г. ЦК на БРП (комунисти) и Главният щаб на Народноосвободителната въстаническа армия (НОВА) подготвя оперативен план за действие на партизанските отряди, бойните групи и присъединилите се армейски части към ОФ. На 6 и 7 септември започват стачни действия на миньорите в Перник и трамвайните работници в София.

- Как реагира Германия?

- Германия реагира бързо. Непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944 г. лидерът на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов по предложение на Хитлер пристига през София в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на прогерманска Независима република Македония. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че Германия и България губят войната. 

- Въпреки всички усилия и разрива на отношенията ни с Германия Съветският съюз обявява война на България. Защо? 

-В действителност тази стъпка на СССР няма политическа логика и аргументация. Защото по време на Втората световна война България е лоялен политически партньор на СССР, поддържа нормални дипломатически отношения със СССР, България не допуска изпращането на български войски на Източния фронт.

-Тогава какви са предполагаемите мотивите на СССР за обявяване на война?

-Официално обяснение от страна на съветското правителство за този акт няма. Най-вероятната версия може да се представи по следния начин – това е ответен акт на дебаркирането на английски войски в Гърция. От друга страна, навлизането и окупирането на държавата ни може да стане само с изричното съгласие на българското правителство. Такова искане не е отправено от Москва към София. Затова обявяването на война е най-удобният начин България да бъде окупирана, както и да се използват враждебните на правителството местни сили да вземат властта и да установят диктатура по съветски модел.

-Знае се, че на 6 срещу 7 септември съветската армия навлиза и започва окупацията на България. Но правителството ни заповядва на българската войска да не оказва съпротива... Как тълкувате това?

-Безспорно този факт говори, че всички следващи събития са под пълния контрол на Червената армия. Те парализират всякакво възможно противодействие на българската армия и полиция. След окупацията на България от съветската армия се създават условия за реализиране на политически преврат под протекцията на съветските тайни служби и под ръководството на съветските съветници.

-В продължение на близо половин век случилото се на 9 септември 1944 г. бе представяно за народно въстание, а сега повечето историци се обединяват около термина „военен преврат“...

-Ще започна отговора си с два цитата за принципите на пропагандата, чийто автор е националсоциалистът Йозеф Гьобелс:  „Една лъжа, повторена сто пъти, става истина”. И още: „Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но не цялата истина“. До 1971 г. комунистическата историография твърдеше, че на 9.09.1944 г. се е осъществило „народно въстание”. След 1971 г. историците на БКП налагат ново определение: това „народно въстание” да се замени с термина „социалистическа революция”. Едва след политическите промени в края на 1989 г. историците прецизират политическия процес и започват да говорят за „военен преврат”.

-Как се осъществява превратът? 

-На практика превратът е предварително договорен с министъра на войната от правителството на Муравиев, генерал Иван Маринов и с началника на полицията в София. По-късно генерал Ив. Маринов е назначен за главнокомандващ на българската армия. Така че „военният преврат” е повече бутафорен, отколкото реален. По-късно той е гримиран и разкрасен от историците на БКП. Защото е доказано, че в преврата не участват партизани. Това е голямата измислица на партийните историци и пропагандатори в продължение на десетилетия. Истината е, че групата партизани пристигат в Министерството на отбраната едва в късния следобед на 10.09.1944 г. Според историка Пламен Цветков превратът е извършен всъщност от Червената армия, която сваля правителството на Константин Муравиев и поставя на власт правителството на Кимон Георгиев.

-Какво е отношението на съседните държави към случилото се в България? 

-По това време външнополитическото положение на България е сложно. Югославските политици се готвят да възстановят държавата си в размера на довоенните си граници. Румъния, както и България, се намира в пълна изолация. Отношението на Турция е неприязнено. Гърция е на прага на гражданска война. Съветското правителство планира използване на български войски в бойните операции срещу Германия. На 5 октомври 1944 г. в Крайова се сключва договор за военно сътрудничество между България и Титовата съпротивителна организация в Югославия.

С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов

източник: http://jivotatdnes.bg/index.php?page=article&id=18135

Григор Велев е толкова академик, колкото Румен Леонидов е поет. Първият си направи Академия, която да го обяви за академик. А Леонидов не е и не може да бъде поет, защото, както пише Димитри Иванов, десен поет е същество невъзможно, направо - оксиморон. Затова излаганите от тях идеи са опит за претопляне на отдавна вкиснал се буламач.