Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2015 11:20 - за тщеславието 1
Автор: debeloto Категория: Други   
Прочетен: 777 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Св. Йоан Лествичник  

Тщеславието по своя вид е изменение на естеството, извращение на характера, забелязване на укорите.  A по ка­чество то е прахoсване на трудове, загуба на усилия, крадец на душевното съкровище, изчадие на неверието, предтеча на гордостта, потъване в пристанището, мравка на хармана, коя­то макар и малка, разхищава всеки труд и плод.

 

Наблюдавай и ще видиш, че негодното тщеславие до самия гроб се украсява с дрехи, благоухания, с многочислена прислуга, аромати и други подобни.

 

Тщеславният човек е идолопоклонник, макар да казва, че е вярващ. Той мисли, че почита Бога, но всъщност угажда не на Бога, а на хората.

 

Всеки човек, който обича да се показва, е тщеславен.

 

Постът на тщеславния остава без награда и молитвата му безплодна, защото той върши и едното и другото за похвала от човеците.         

Господ често скрива от нашите очи и ония доброде­reли, които ние сме придобили; но човек, който ни хвали, или по-добре казано, който ни заблуждава, с похвалата си ни от­варя очите; но, щом те се отворят, богатството на доброде­телите изчезва.

 

Ласкателят е слуга на бесовете, ръководител към гордост, унищожител на умилението, рушител на добродетелите, отклонител от истинския път. "Ублажаващите ви лъжат"" (Ис. 3:12), говори Пророкът.

 

На великите хора е свойствено да понасят обидите мъжествено и с радост, а на светиите и преподобните - да изслушват похвалата без вреда за себе си.

 

Никой не знае какво има у човека, освен човешкият дух (1 Кор. 2: 11). и тъй, нека се засрамят и обуздаят онези, които се опитват да ни ублажават в лицето.

 

Велико нещо е да отхвърлим от душата човешката похвала, но още по-велико е да отклоним от себе си бесов­ската похвала.

 

Не показва смирение онзи, който се признава сам за лош (защото кой не ще изтърпи подигравки от самия себе си?); но онзи, който, бидейки укоряван от другия, не намалява любовта си към него.

 

Тщеславието прави предпочитаните горди, а прене­брегваните злопаметни.

 

Тщеславието често е причина за безчестие, вместо за чест; защото донася голям срам на своите разгневени ученици.

 

Тщеславието прави гневливите кротки пред хората.

 

Tо много лесно се приспособява към естествените дарби и често проваля своите жалки слуги.

 

Ако ние искаме усърдно да угаждаме на Небесния Цар, то, без съмнение, ще вкусим и от небесната слава; а кой­то я е вкусил, ще презира всяка земна слава; и аз бих се уди­вил, ако някой без да е вкусил първата би могъл да презре последната.

 

Който се превъзнася за своите естествени дарби, т.е. остроумие, схватливост, художествено четене и произношение, бързо мислене и други способности, получавани от нас без труд: той никога не ще получи висшите блага; защото невер­ният в малкото - и в многото е неверен (Лук. 16:10) и тще­славен.

 

Не се подчинявай на този веяч, когато те учи да по­казваш своите добродетели за полза на ония, които те слушат; защото каква полза за човека, ако бъде полезен на целия свят, а повреди на душата си (Мат. 16:26)? Нищо не донася  такава полза на ближните, както смиреният и нелицемерен нрав и слово. По този начин ние и другите ще подбуждаме да не се превъзнасят; а какво по-полезно може да има от това?

 

Има слава, която иде от Господа, защото в Писа­нието е казано: "Ще прославя ония, които Мене прославят" (1 Ц. 2:30); и има слава, произлизаща от дяволското ковар­ство, защото е казано: "Горко вам, кога всички човеци заго­ворят добро за вас" (Лук. 6:26). Добре ще познаеш първата, когато гледаш на прославата като на нещо вредно за тебе, като по всякакъв начин се стараеш да се отклониш от нея и когато скриваш своя живот навсякъде, където и да отидеш. А втората можеш да узнаеш тогава, когато най-малкото нещо вършиш, за да те видят хората.

 

Скверното тщеславие ни учи да приемаме образа на добродетел, която не притежаваме, убеждавайки ни в това с думите от Евангелието: тъй да светне пред човеците свет­лината ви, та да видят добрите ви дела (Мат. 5: 16).

 

Често Господ изцерява тщеславните от тщеславието като им праща безчестие.

 

Простосърдечните не така често са тровени с тази отрова; защото тщеславието е погубване на простотата и ли­цемерен живот.

 

Онзи, който не страда от този недъг, е твърде близо до спасението; а овладеният от него ще бъде далеч от сла­вата на светиите.

 

Гордостта е отхвърляне на Бога, бесовска изобретение, презрение към човеците, майка на осъждането, изчадие на по­хвалите, знак на безплодие на душата, прогонване на Божията помощ, предтеча на безумието, виновница на паденията, при­чина за беснуване, извор на гняв, врата на лицемерието, кре­пост иа бесовете, пазител на греховете, причина за немило­сьрдието, непознаване на състраданието, жесток изтезател, без­човечен съдия, противник на Бога.

 

Начало на гордостта е коренът на тщеславието; сре­дата й   унижаване на ближния, безсрамно изтъкване на лич­ните заслуги, самохвалство в сърцето, ненавист към изобли­чението; а краят й е отхвърляне на Божията помощ, самона­деяност, бесовски нрав.

 

Нека чуем всички, които искаме да избегнем тоя ров: твърде често тази страст получава храна от благодарността, защото тя отначало не ни скланя безсрамно да се отречем от Бога. Аз съм виждал хора, които с уста благодареха на Бога, а сьщевременно в мислите си се превъзнасяха. За това ясно свидетелства фарисеят, който бе казал: "Боже, благодаря Ти ...  (Лук. 18:11).

 

Дето има грехопадение, там преди това се е настанила гордостта; защото второто е указание за първото.

 

Един почтен мъж каза: да допуснем, че има дванаде­сет безчестни страсти; ако доброволно обикнеш една от тях, напр. гордостта, тя сама ще запълни мястото на другите единадесет.

 

Един мъдър старец духовно увещавал един горделив брат; но той, заслепен, му казал: "Прости ми, отче, аз не съм горд." Мъдрият старец възразил: "А с какво, сине мои, можеш да докажеш по-ясно, че си горд, ако не с това, че казваш: аз не съм горд?"

 

Когато бесът на гордостта се утвърди в своите слу­жители, тогава, явявайки им се насън, или наяве, в образ на светъл Ангел, или мъченик, предава им откриване на тайни и като че дар на духовни дарби, та тези нещастници, като се подмамят, да изгубят напълно своя разум.

 

 

От гордостта произлиза забравяне на греховете, а споменът за тях е ходатай на смиреномъдрието.         

 

Гордостта е крайна бедност на душата, която си въобразява, че е богата и намирайки се в тъмнина мисли си, че е в светлина.                     

Тая скверна страст не само не ни дава да преуспя­ваме, но ни и събаря от висотата.

 

Гордият прилича на ябълка, отвътре заrнила, а отвън блестяща с красота.

 

Тъмнината е чужда на светлината; и гордият е чужд на всяка добродетел.

 

Крадецът не обича слънцето; така и гордият уни­жава кротките.

 

В сърцата на гордите се раждат хулни думи, а в душите на смирените – небесни видения.



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: debeloto
Категория: Новини
Прочетен: 454218
Постинги: 269
Коментари: 210
Гласове: 438
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031