....

Тази страст се опитва да нарани Христовия воин и с дрехите, и с представителността му, и с походката, и с гласа му, и с работата, и с бденията, и с постите, и с молитвата, и с уединението, и с четенето, и с познанията, и с мълчаливостта, и с подчинението, и със смирението, и с добродушието му.

...

У когото тщеславието не е успяло да се породи поради красотата на представителната му и бляскава дреха, дяволът ще се опита да го посее у него чрез нескопосаната му, неспретната и просешка одежда. Когото не е могъл да хвърли в тази страст чрез почести, тогова той тика към нея чрез унижението. Когото не е могъл да накара да се превъзнася чрез многознанието си и чрез умението си да говори добре, у него той предизвиква да важничи с мълчанието си. Ако някой пости явно, той бива тревожен от суетна слава; ако ли пък, презирайки такава слава, той почне да крие поста си, тогава бива нападан от самопревъзнасяне. За да не се опетни от нападенията на тщеславието, някой избягва да извършва молитви пред братята; но и след като почне да се упражнява тайно, без свидетели, той не ще избегне тръбенето пред самия себе си.

...

Тщеславието не престава да преследва дори и онзи, който, избягвайки славата, се скрива в пустинята от всякакво общение със смъртните; и колкото повече се отдалечава от света, толкова по-ожесточено го напада. Измежду живеещите в монастирите пък то се опитва едного да хвърли в превъзнасянето с това, че е най-търпелив от всички в работа и труд; другиго - с това, че повече от всички е бърз в послушанието; трети пък, че задминава всички със смирението си. Един бива изкушаван от него поради обширните си познания, друг - поради това, че дълго прекарва в четене, а трети - поради продължителното си бдение. Тази болест се стреми да нарани всекиго чрез собствените му добродетели, като му устройва пагубни спънки тъкмо там, откъдето придобива плодовете на живота.

...

Всички други страсти, щом бъдат преодолени, увяхват и побеждавани, с всеки ден стават все по-слаби. Също така под влияние на мястото или времето те се изтощават и стихват, или поради нетърпимостта им към противоположните им добродетели става по-лесно да се предпазваме от тях и да ги избягваме. Тази страст обаче, когато бъде поразена, въстава с по-голямо ожесточение за борба и когато се смята, че е издъхнала, става още по-жива, по-здрава и по-мощна. Останалите страсти тиранизират само ония, които са победени в борбата; а тази още по-ожесточено притеснява своите победители и колкото по-силно е била поразена, толкова по-силен бива помисълът на самопревъзнасяне, чрез който тя ни напада поради победата ни над себе си. В това именно се съзира и тънката хитрост на врага, че Христовият воин пада поради козните му от своите собствени стрели, след като не е могъл да бъде победен от неговите вражески оръжия.

...

Останалите страсти, понеже се намират в нетърпимост към противоположните им добродетели и воюват открито, като в ясен ден, е по-лесно да се побеждават и да се предпазваш от тях. А тази страст, след като се промъкне между добродетелите и се смеси с нашата войска, се сражава сякаш в тъмна нощ и несравнимо по-жестоко ни измамва, защото не я очакваме и не се опасяваме от нейното нападение.

...

Тщеславието кара новопостъпилите или все още малко преуспелите в добродетелите и в духовното знание обикновено да се превъзнасят или от тона на гласа си, т. е. че те пеят по-приятно от другите, или задето са слаби по плът или телесно красиви, или че имат богати и благородни родители, или задето са пренебрегнали военната служба и почести.

св. Иоан Касиан Римлянин, със съкращения
 

Ако умът се кани да излезе от заблуждението наречено тщеславие, то той е длъжен за винаги да загърби, непрекъснатото размишление върху него, което го убива.
Поздрави,
Дора

опознай врага, за да се бориш с него :)