Юси Росендал  

Ана Ерканбрак
Ройтерс

Финландия беше един от най-големите европейски критици на
Гърция по време на дълговата й криза, като я укоряваше, че не е
осъществила реформи, които да съживят икономиката й.
Сега северната държава се мъчи да направи щателен преглед на
собствените си финанси, търсейки начин да се измъкне от
тригодишната рецесия, накарала финансовият й министър да нарече
страната си “болникът на Европа”.

Усилията на новия министър-председател Юха Сипиле за
намаляване на отпуските и заплатите са посрещани с огромни
стачки и протести, а голяма здравна реформа разкри идеологически
различия в неговото коалиционно правителство, заради които то
едва не се разпадна миналата седмица.

Един от опитните депутати на Сипиле дори призовава за
парламентарни дебати по въпроса дали Финландия да напусне
еврозоната, което да й позволи да обезцени валутата си, за да
стимулира износа - знак за недоволството, обхващащо страната.
Трудната задача за намаляване на разходите в държавите от
еврозоната постави Сипиле в изключително сложна ситуация.

Той трябва да осъществи сериозни реформи, за да засили
конкурентноспособността и да насърчи растежа, като в същото
време успокои профсъюзите, за да избегне още стачки и
скъпоструващи сделки за заплатите догодина - и да запази
трипартийната си коалиция.

Безработицата и държавният дълг се увеличават в страната,
засегната от високата цена на труда, упадъка на водещатата
компания “Нокиа” и рецесията в Русия, която е един от
най-големите й пазари за износ.

А като се има предвид бързо застаряващото население,
икономистите дават мрачни прогнози за Финландия, която загуби
върховия си кредитен рейтинг и преживява най-дългата си
икономическа криза от Втората световна война.

Сипиле, който предупреждава, че Финландия може да бъде
следващата Гърция, настоява да се спестяват по 10 милиарда евро
(10,8 милиарда долара) годишно до 2030 г., включително 4
милиарда евро до 2019 г.

За да постигне това, правителството, което е на власт от пет
месеца, планира да направи внимателен преглед на
здравеопазването, местното управление и трудовите пазари, за да
увеличи заетостта и конкурентноспособността на износа.

Протести, стачки

Но призивът на премиера за “общ дух на реформи” беше
посрещнат с недоволство, когато той предложи да бъдат орязани
отпуските в държавния сектор и да се понижи допълнителното
заплащане за служителите, които работят в неделя, за да се
намалят с 5 процента трудовите разходи за единица продукция.

Около 30 000 протестиращи се събраха в Хелзинки през
септември при най-голямата демонстрация в страната от 1991 г., а
стачки блокираха железопътни линии, пристанища и фабрики за
хартия. Правителството бързо отстъпи, като каза, че ще намери
начин да спести от други облаги.

Според изследователския институт “Финландски форум за бизнес
и политика” финландците имат средно по-малко работни часове на
седмица от всички други граждани на ЕС. Според оценки на
правителството Финландия изостава с 15 процента зад Германия и
Швеция по конкурентноспособност на трудовите разходи, което води
до загуба на пазарен дял в световния износ.

Миналата седмица разногласия за намаляване на разходите в
здравната система заплашиха да сринат коалиционното
правителство, но впоследствие беше постигнато споразумение.
“Ходът на събитията напоследък прави прогнозите още
по-отрицателни и подкрепя аргументите за по-нататъшно
приближаване на доходността на финландските облигации до
равнищата на френските”, заяви в бележка “Нордеа”.

Доходността на 10-годишните финландски облигации е 0,89
процента, а доходността на френските е 0,97 процента.
Разногласията разкриха разломните линии в трипартийната
коалиция на Сипиле, която представлява консервативните
избиратели от селските райони, технократите от градовете и
настроените против имигрантите популисти.

Сипиле може да има голямо желание да осъществи реформа, но
се сблъсква със съпротива от консервативни членове на
собствената си партия “Финландски център”. Националната
коалиционна партия, оглавявана от финансовия министър Александер
Стуб, е реформистка, но партията “Финландците” клони наляво по
фискалната политика и трудно би се съгласила с икономии.
Разочарованието на Стуб ясно пролича, когато през септември
той каза: “По същество ние сме болникът на Европа.”

Намаляваща работна сила

Една алтернатива на икономиите - увеличаване на разходите с
цел да се стимулира растежът - не присъства сред разглежданите
варианти, след като държавният дълг вече надхвърля определения
от ЕС предел от 60 процента. Нивото му все още е ниско в
сравнение с това на много други държави, но като се има предвид
бързо застаряващото население на Финландия, правителството
казва, че нарастването на дълга трябва да спре.

Очаква се до 2020 г. Финландия да има най-високият
коефициент на възрастова зависимост за възрастни хора от всички
страни в ЕС - 35,8 души на възраст от 65 години нагоре на 100
човека в работоспособна възраст, показват данни на Евростат.

След като нивото на безработицата се покачва към 10
процента, много финландци изпитват носталгия по времената преди
1990-те години, когато марката можеше многократно да се
обезценява, за да се повиши конкурентноспособността на износа.
Съседна Швеция извлече полза от рязкото спадане на своята
крона след финансовата криза от 2008 г.

Без независима валута правителството иска “умерена сделка за
заплатите”, при положение че в много сектори колективните
споразумения изтичат догодина.

Преди да започнат преговори за заплатите, правителството
иска профсъюзите да представят алтернативи на предложените от
него орязвания на облагите - като размера на отпуските в
държавния сектор.

“Ако не може да бъде намерено колективно решение, има риск
трудовата страна да търси компенсация (на орязванията) от
сделките за заплатите догодина”, каза правителствен източник.
“След като сега постигаме много трудна сделка за
здравеопазването, е справедливо да очакваме страните на трудовия
пазар също да могат да постигнат съгласие по трудните въпроси”,
заяви той.

Повечето финландци все още подкрепят еврото. Миналата
седмица проучването Евробарометър на Европейската комисия
показа, че 64 процента от финландците подкрепят единната валута,
въпреки че делът им е намалял от 69 процента предната година.
Но ветеранът от партията на Сипиле и депутат в Европейския
парламент Паво Вайринен поде инициатива за референдум за
членството в еврозоната, което свидетелства за нарастващо
разочарование. Въпросът вероятно ще бъде обсъден в парламента
догодина, след като са събрани над 49 000 подписа.

“Финландия има скъпоструваща работна сила и високи данъци”,
каза Яне Рантанен, който ръководи иновативната финландска
компания за храни “Мерта лоджистик”, възнамеряваща да започне
износ на рибни деликатеси догодина. “За да изнасяме, ще е от
голяма полза да извлечем предимство от обезценяването”, заяви
той.

БТА