От нищо не бива да се огорчаваме и дразним, защото чрез честото огорчение и ядосване се създава доста вредният в нравствено и физическо отношение навик да се ядосваме, докато чрез равнодушие към неприятните неща се изгражда добрият и полезен навик да понасяме спокойно и търпеливо всичко. През настоящия живот могат за възникнат множество случаи на безброй взаимни наши несъвършенства и ако при всеки случаи се огорчаваме, няма да живеем и няколко месеца. Освен това огорчението и ядосването няма да оправят нещата, напротив, ще ги развалят чрез разстройването ни. По-добре да бъдем винаги спокойни, мирни, винаги изпълнени с любов и уважение към нравствено болното човечество или конкретно към определени наши ближни, близки и подчинени. Защото човекът не е ангел, а освен това животът ни вече е такъв, че почти ежедневно и неволно грешим, дори да не искаме. И Господ ни учи да гледаме снизходително на честите човешки неизправности и падения. А кой от нас не иска да се отнасят снизходително и търпеливо към него в нуждите, препъванията и паданията, грешките, пропуските му?   Християнската любов предпочита да търпи всички външни житейски неудобства, теснотия, отсъствие на чист въздух, материални щети, пред това, заради такива и други подобни външни неудобства да допуска нетърпение, огорчение, раздразнение, озлобение, ропот срещу притесняващите ни поради нужда или поради каприз на характера, или поради желание да живеят за чужда сметка, на наш гръб. Любовта търпи всичко и всичко понася с щета за себе си, за материалния си и телесен живот. Защото, където има любов, там има Божия благодат и всяко добро, там има спокойствие, доволство.   В какво се състои истинското богатство на човека? В Божия образ и подобие, а не в земите, не в парите, не в различните видове земни познания и умения, не в разните видове имущества, не в множеството слуги, не в множеството дрехи, най-общо казано, не в земните блага, защото всичко това е тленно и временно, а душата - Божият образ - е вечна, и богаството й е добродетелта, светостта, смирението, незлобието, въздържанието по отношение на всичко, вярата, надеждата и любовта.
св. Йоан Кронщадски

 

или както още е казал св.ап. Павел "Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи."