Единственото, което остана с мен, са греховете. Всичко останало се превърна в прах, всичко изчезна: ковчегът изгни, дрехите, в които ме бяха облекли - изтляха, червеи изядоха тялото ми. Костите ми почерняха и започнаха да се трошат и разпадат под тежестта на пръстта, но аз не усещам болка. Гледам на тялото си като на свалена дреха.
Ала кой ще ме освободи от греховете ми, които превърнаха душата ми в жив мъртвец? Аз викам: "Помогнете ми, спасете ме, помолете се за мен, дайте като откуп за душата ми сълзи, пролети от вашето сърце", - ала никой не ме чува. Беззвучният глас на мъртвия не стига до слуха на живите.
За мен не са страшни дъждовете, наводняващи гроба ми, не са страшни змиите, живеещи в дупките наоколо; не са страшни червеите, полепнали по мен като листни въшки, които смучат сок от листата на дърветата. Тялото ми е взето от земята и беше предадено на земята, и сега самт се превръща в земя, но греховете ми земята не може да погълне...
Архим. Рафаил, На пути из времени в вечность. Воспоминания.
budiveren.com
Икона на Божията Майка "Абулска&quo...
Беседа с изкуствен интелект
30.05.2016 20:05
Бог да ни помилува и спаси!
2. само верността към Христа ще ни запази от печата на антихриста
3. И болката и радостта са дар от Христос или как лесният живот ни отдалечава от Христос
4. СВЕТО ПРИЧАСТИЕ
5. Захари Стоянов: „Не ви е чист косъмът, бай Аксаков!”
6. Клошарят и котето
7. Демокрация има в ада, а на небето - царство!
8. за суетнята
9. Молитва