И така, възлюбени, като знаем, че и сега, и в древността, от началото на човешкия род, всички Божии приятели са наследили печален живот, труден и изпълнен с множество бедствия, да не се стремим към изнежен живот, разсеян и изпълнен с наслаждения, но към живот прискръбен, труден и изобилващ със скърби и нещастия. Както борецът не може да достигне венци посредством сън, леност и наслаждения, нито воинът - трофеи, нито кормчията - пристанище, нито земеделецът - пълно гумно, - така и вярващият не може да получи обещаните блага, прекарвайки живота си в безгрижие.

 св. Иоан Златоуст, Беседи, Т 4, стр. 343

Ако на плътския човек му е леко, на духовния му е тежко. Ако външният човек цъфти, вътрешният тлее...Затова истинският християнин трябва да желае външни, плътски, светски страдания. Те укрепват духа му. За ропот той не бива и да мисли.

св. Иоан Кронщадски Т 1 МЖвХ, 409.

И така, ако желаеш радост, не търси нито пари, нито телесно здраве, нито слава, нито власт, нито веселие, нито разкошни трапези, нито копринени дрехи, нито многоценни ниви, нито блестящи къщи, нито нещо друго подобно, но се устреми към благочестието по Бога и се придържай към добродетелта: тогава нищо от настоящето, нито от очакваното в бъдеще, няма да може да те опечали.

св. Иоан Златоуст, Беседи, Т 3, стр. 270

Мнозина мислят, че богатството е причина за радост. Но, ако то беше причина – никой от имащите пари никога не би скърбял.