Архимандрит Рафаил (Карелин) в книгата си “В търсене на истината” описва свой разговор със стара руска дворянка. В една от беседите има много правилно описание на феминистките, което е възникнало у нея още тогава, когато самата идея за еманципация е в зародиш и в Русия, и в света. Мъдрата възрастна събеседница казва: “Никога не съм приемала феминизма, както някои жени от моя кръг. Феминизмът ми навяваше чувство на отвращение. В древността скитските племена поставяли около пътищата си странни фигури – изсечени от камък груби човешки подобия, състоящи се само от глави и туловища, ръце и лица нямали. Невъзможно било да се разбере това мъж или жена е, затова ги наричали “каменни човеци”. Феминизмът представлява именно производство на такива каменни човеци. Жените, които искат да се сравняват с мъжете се превръщат в някакви груби и безформени същества. Губейки женската красота, те не постигат мъжката сила, губейки изяществото и дълбочината на душевността, те не постигат широтата на мъжката мисъл. Феминистките, които демонстративно подчертавали равенството си с мъжете с това, че въртят педалите на велосипед, захапали цигара в уста, ми се струваха предателки на женското достойнство, някакви жалки карикатури” [2, 64-65].