Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02 19:15 - О ЧОВЕЧЕ.....
Автор: debeloto Категория: Други   
Прочетен: 352 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сега ти, човече, се услаждаш от красотата,
добрия вид и славата и прекарваш живота си в
суетно украсяване, като се надяваш така да преживееш час
за час, ден за ден, година за година.
О, човече!
Твоят век върви към своя край, животът минава, времето малко по малко изтича, подготвя се страшният Господен престол, идва праведният Съдия!
О, човече!
Съдът е пред вратата; очаквай страшен отговор! Огнената река се вълнува, силно шуми и хвърля големи искри!... Страшните мъки свирепстват, очаквайки мъченията на грешниците!
О, човече!
Труди се, старай се, подвизавай се; преди смъртта не идва вестител! На светиите предстои награда, за праведните се готвят венци; за тези, които се трудят и търпят скърби се отваря небесното царство, предстои им безкраен покой и за тях се готви неизказана радост. Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.
О, човече!
Чувал ли си за мъките?
Защо не трепериш и не се ужасяваш?…
О, човече!
Чувал ли си за безконечната радост? Защо не се подвизаваш, защо губиш живота си в мълва и суета? После няма да имаш още време, дори и със сълзи да молиш.
О, човече!
Дори сто или хиляда години да живееш на този свят, угаждайки си с всякаква храна и наслаждения, угоявайки се като телец, и гиздейки се като лисица; когато дойде страшният смъртен край, за един ден ще се види нашият живот и всяко пресищане и украсяване ще изчезне безследно, като цвят на трева, който бързо увяхва.
О, човече!
Като един ден са твоето раждане, порастване и старост, а след тях идва бързият и неочакван край на твоя живот.
О, човече!
Спомни си къде са твоите деди и прадеди, къде са твоите баща и майка, къде са твоите роднини и любими приятели. Нима всички те не си отидоха от този живот; нима не желаеха те да поживеят още на този свят – да се наслаждават, да се украсяват и да се веселят в своето благополучие? Но ето – те бяха грабнати против желанието си.
Спомни си, че си земя, от земята се храниш и в земята отново ще отидеш: плътта ще се разпадне и ще изтлее, изядена от червеите, а костите ще се разсипят като прах.
Помни вечността и годините на изминалите родове. Колко царе и князе е имало, които са живели във всякакви наслади и украшения! Какво е помогнало на отишлите си от този временен живот, къде са техните наслади и украшения? Сега те са земя и пепел! Колко много силни, богати и храбри юноши с цъфтяща младост и красота е имало на този свят; с какво им е помогнала и съдействала могъщата сила, приятната младост и цъфтящата красота? Сякаш нищо не е било! Хиляда хиляди, огромно множество или неизброимо число като морския пясък хора от всякакъв род са живели и всички те са си отишли от този живот. Някои от тях даже в смъртния си час не са могли да кажат каквото и да било, но неочаквано, седейки или стоейки, били грабнати от смъртта, едни, както яли и пили, изпуснали дух; други скоропостижно умрели по време на път; трети, отпускайки се на своята постеля, мислейки с кратък сън да успокоят тялото, заспали вечния си сън; а някои в последния си час изпитали големи мъки и ужасни страхотии, представата само за които би ни уплашила немалко. И по други различни и внезапни начини може да дойде смъртта!
Ох, ох!
Мъка, мъка! Ужасно и страшно е за всички, когато душата насила се разделя с тялото: душата си отива с плач, а тялото се предава на земята; тогава надеждата, която възлагаме на суетата, прелестта, славата и земните наслади се обръща в нищо.
Ох, ох! Мъка, мъка! Голям плач и ридание, големи въздишки и болка при разлъчването на душата от тялото.
Ох, ох!
Мъка, мъка! Кратък е пътят, който изминаваме с тялото си; дим, пара, пръст, пепел, прах, този живот е смрад; разпръсва се като дим във въздуха, като цвят на трева бързо пада и увяхва, като кон бързо пробягва, като вода бързо изтича и като мъгла се вдига от повърхността на земята, изчезва като утринна роса или полита като птица – така минава животът на този век, или преминава като вятър; така минава и преминава времето покрай нас и свършват дните на живота ни.
По-добре е да търпим и да обичаме свирепите и жестоки скърби на този свят, отколкото хиляда години радост и покой срещу един бъдещ ден. Защото пътят на земния живот не е дълъг; за малко се явява и бързо отминава. Наистина всичко сладко, прекрасно и славно на този свят е суета и тление; защото всичко преминава като непостоянна сянка и всичко на този свят е като сън; сега някой съществува; малко след това си отива; днес е с нас, а на другия ден вече го полагат в гроб.
Ох, ох! Мъка, мъка! Наистина напразно се суети всеки роден на земята. Всичко ще се измени, всички ще умрем: царе и князе, съдии и силни, богати и бедни и всяко човешко естество: днес някой човек с нас ликува, весели се и радва се, а на сутринта плачем за него, тъжим и ридаем.
О, човече! Иди на гроба, виж лежащия там мъртвец: не славен, не виден, не красив; как се разлага и изпуска смрад; плътта гние и изтлява и червеи я ядат, костите се оголват и цялото тяло се разпада.
Ох, ох! Мъка, мъка! Грешна душа, ужасна гледка! Мъка, мъка! Обогатена с душевно-телесни чувства, премъдро създадена, в теб изобщо няма нито благолепие, нито вид, нито красота! Къде се е скрила твоята телесна красота и прекрасна младост? Къде е усмихнатото лице, къде са прекрасните и светли очи? Къде е аристотелевият [ораторски] красноречив език? Къде е диханието, сладкият, тънък и нежен глас? Къде са красноречието на премъдростта, величавата походка, мечтите и желанията, суетните грижи? Всичко това пропадна и червеите го изядоха: ето едни от тях излизат от устата и ноздрите, други – от очите и ушите; трети – отзад, и всичко е пълно с безобразия и гнусота.
Ох, ох! Мъка, мъка! Гледайки праха, който лежи в гроба, да си кажем: кой е цар и велможа или бедняк? Кой е господар или роб? Кой е славен или кой - не? Кой е мъдър или неразумен? Къде са красотата и насладите на този свят? Къде са силата и мъдростта на този век? Къде са мечтите и кратковременните прелести? Къде е тленното и суетно богатство? Къде са сребърните и златните украшения? Къде са многобройните роби? Къде са всичките грижи на този суетен век? Но всичко това го няма; човекът е лишен от всичко това.
Ох, ох! Мъка, мъка! Наистина напразно се суети всеки роден на земята! – Гледам те в гроба и се ужасявам от вида ти; гледам те и треперя и проливам сълзи от сърце.
Ох, ох! Смърт жестока и немилосърдна! Кой може да те избегне? Ти жънеш човешкия род като неузряла пшеница.
И така, братя, като разбираме колко е кратък нашият живот и колко суетен е този век, нека се погрижим за смъртния час, като оставим мълвата на тоя свят и неполезните житейски грижи; защото след смъртта с нас няма да бъдат нито богатството, нито славата, нито насладите и нищо от това няма да слезе с нас в гроба, само добрите дела ще дойдат и ще ни защитят и ще останат с нас; голи сме се родили и голи си отиваме.
И така, слушайки това, сме длъжни не просто да седим в килията в безмълвие, като удържаме езика си, да се грижим за своите души и да плачем в молитва за греховете си, но дори трябва да се скрием под земята и живи заровени да ридаем за своите грехове и да живеем, като се умъртвяваме в подвиг заради Бога. Като знаем, че скоро ще си отидем от този свят, нека преди смъртта да изнуряваме тленното си тяло, защото то и след смъртта трябва да остане тленно, докато Господ Бог не ни възкреси от мъртвите в последния ден и не ни дарува безсмъртен живот и безконечно царство во веки.
Амин.

                                                                      Преподобный Паисий (Величковский).

източник - http://ivoki.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/02/21/o-choveche.1511299





Гласувай:
5
0



1. ivoki - КОРЕКТЕН СИ ! УВАЖЕНИЕ !
25.02 02:00
КОРЕКТЕН СИ !
УВАЖЕНИЕ !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: debeloto
Категория: Новини
Прочетен: 228593
Постинги: 231
Коментари: 194
Гласове: 381
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930