Много хора не усещат съществуването на въздуха, докато не подухне ветрец. Не се замислят за съществуването на светлината, докато не настъпи мрак. Така и много християни не чувстват присъствието на Бога до тогава, докато не се извие бурният вятър на войната. Не се замислят за Бога, докато им блести светът и им се е усмихва щастието.

Но когато се е повдигнал вихърът на войната, когато се обединят всички сили на злото и покрият всичко с тъмнина, хората започват да не мислят за нищо друго, освен за Бога.

Денят Господен! В Свещеното Писание това, което за хората е нощ, страшна нощ, кръв и дим, страх и ужас, кръв и мъки, огън и гибел, вопли и викове, всичко това е наречено ден Господен.

Ще попитате, как е възможно това? Защо? Защото именно при такива обстоятелства, преситените и загубилите образа Божий, в пълнота осъзнават, че Бог е всичко, а те – нищо. Самолюбивите се покриват със срам, надменните отпускат очи, богатите ходят с празни джобове, управниците желаят да бъдат удостоени с разговор поне от полицейския окупатор,  нерадивите свещеници ридаят пред разрушените храмове, някога капризните жени в мръсни дрипи варят за обяд бълвочи. И всички те мислят само за едно – за Божието величие и за нищожеството  на човешкия прах.

Ето защо тази страшна нощ е наречена ден Господен. Защото в този ден Сам Господ се явява. Докато е продължавал спокойният човешки ден, човекът не си е спомнял за Бога, даже се е превъзнасял над Него и се е надсмивал над вярващите, смял се е на тези, които са го карали да дойде в храма. Когато настане страшният ден Господен, всички хора се обръщат към Господа, признават Божията власт, разпитват за църквата, почитат свещенството, започват да четат духовни книги, със срам въздишат по своето минало, каят се в греховете си, дават милостиня, помагат на болните, постят, причастяват се, защото разбират че смъртта е близко и е близък този свят, където е ден Господен – благ, светъл, радостен, вечен.

http://pravoslaven-sviat.org/2015/05/09/denyat-gospoden/