Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04 10:53 - Мисли на св. Антоний Велики
Автор: debeloto Категория: Други   
Прочетен: 256 Коментари: 0 Гласове:
1



Св. Антоний Велики: „От нашия ближен зависят животът и смъртта”


Св. Антоний бил от първите подвижници, които се заселили в пустинята. Веднъж той, бидейки в недоумение как да живее, за да се спаси, в молитва се обърнал към Бога: „Господи, какво да правя, как да минава денят ми, как да живея?”. Тогава той  видял пред себе си ангел, който приел неговия образ и започнал да върши различни работи: да плете кошници, защото това правели в пустинята, след това  започнал да чете книга, след това го видял да се моли, след това да отпочива, след това да се храни. Така ангелът му показал как да минава неговия ден и му казал: ако правиш това, ще се спасиш!

Затова вложи ред в живота си и когато се събуждаш да знаеш какво ще правиш и как ще живееш. Това има връзка и с думите на св. Антоний: този, който иска да кове желязото, предварително мисли какво ще направи и каква форма ще му придаде. Трябва да знаеш какво искаш в живота си. Искаш от желязото да направиш сърп? Чук? Брадва? Нож? По един начин ще удариш, ако искаш да направиш нож, по друг, ако искаш да направиш сърп, брадва и всичко друго. Нали? Не ковем желязото както дойде. Светецът ни казва да имаме цел, прицел, в живота да знаем какво правим. Казвам това, защото много деца сядат да четат и стоят пред бюрото дълго време, но нямат система, нямат ред и дисциплина да кажат: два часа ще уча по математика. Зяпат от едно в друго, времето минава и нищо не правят или не постигат добър резултат. Ти си ковал желязото, но  не си знаел как и така си се изморявал напразно. Понякога две-три движения са достатъчни да донесат резултат, стига само да знаем начина, по който ще постъпим. Това са много хубави и мъдри съвети, изречени в 3 век след Христа.

*   *   *

Друг път св. Антоний  размишлявал за  живота на хората и различните противоречия в живота и си казвал: Богати и бедни, красиви и грозни, млади  стари, болни и здрави, Боже мой, защо има такива противоречия в живота? Защо има такива проблеми? Защо млади хора умират толкова безславно, толкова рано, бидейки добри като човециВ същото време възрастни хора понякога живеят в разврат, в разкош и грях, но умират 100-годишни, здрави са и вършат толкова неправди? Защо да стават земетресения и да се затриват градове и хора? В това, което казвам сега, влагам и мои неща, защото представям духа на неговия въпрос. Предавам смисъла на неговите думи. Той се питал за парадоксите на живота. Това защо, което казваш и ти:  Защо, Господи, става това, това и това? и постоянно го повтаряш. Бог отговорил на неговата молитва: Антоние, не се занимавай с Моите неща! Това, което питаш, не те засяга, това са неща от Моят живот. Тези въпроси са божествени решения. Искаш да разбереш Моя божествен ум? Ама, не можеш. Не го издържаш, малък си, не побираш Божия ум, за да  разбереш всички тайни на света. Оттогава св. Антоний не попитал повторно и разбрал, че съществуват неща, които превишават неговите сили, а единствено се доверил на Бога.

*   *   *

Някой го попитал: „Отче, кажи ми какво да правя! Дай ми добър съвет за живота!”. Св. Антоний му казал: три неща ще ти кажа – където ходиш, да имаш Бога със себе си, да мислиш за Него, да се молиш и да Той да бъде до теб; второ, каквото и да правиш, то да бъде в духа на Св. Писание, т. е. да отговаря на Евангелието. И трето, където и да си, не сменяй постоянно твоето място – т. е. да не бъдеш нестабилен и неуреден в живота, а да имаш ред.

Искаш да отидеш някъде? Едно дете ми каза: мога ли да отида  на стадиона? Да, добре, но ако отидеш там, се моли, за да бъде Бог до теб. Боже, просветли ме  и бъди до мен! и така да усещаш Бога. Трябва ли през цялото време да казвам молитви? – питаш ти. Не, ако не можеш, но ако можеш, имай съзнанието, че Бог присъства, че е до теб, това не е философия, нито е толкова трудно. Казвай си: аз съм в Божието присъствие.

Трябва да бъдеш постоянен. Започваш една работа, не ти харесва, започваш друга, пак не ти харесва, намираш една къща не ти харесва, намираш друга, пак не ти харесва. За съжаление, някои хора имат този безпорядък и по сериозни въпроси. Един човек се ожени и ми каза сега какво ще правя? Ама, постоянно ли ще бъда с нея? Аз го попитах: сериозно ли говориш, та какво друго можеш да правиш? Решението не е постоянно да сменяш положението, външно и вътрешно, а да  промениш начина, по който гледаш на нещата и да „пуснеш корени”. Духовно напредналият навсякъде е напреднал. И в единия дом, и в другия, и със съпругата си, и няма нужда от друга жена, защото, ако е трябвало да вземе друга, щеше преди това да го направи. И защо да вземаш друга? Защото, казва, другата ще е по-добра! Направил съм грешки в живота ми и с другата  ще си прекарам добре! Но дори да се разведеш и да вземеш друга, пак ще имаш безпорядък в живота ти, защото, ако ти не се промениш, проблемите ще продължат. Не е ли така? Няма ли пак ти да бъдеш с другата? Какво, нима животът ти магически ще се промени? Това напомня на монаха, който от един манастир отивал в друг, защото все нещо му пречело. Това е основата на проблема. Вътрешно трябва да се промениш, а не да променяш целия свят, защото и целия свят да промениш, ако ти не се промениш, пак ще си същият, пак проблеми ще имаш. Ще се появят нови трудности. И тъй, този монах постоянно сменял манастира, защото все нещо го дразнело: в първия влагата: ох, кокалите ми ме болят сутрин! В другия го дразнел игуменът – тук няма влага, но игуменът не е добър! Не ми харесва. Ще отида в друг манастир с добър игумен и сух климат. Той отишъл в другия, но там го дразнело цвърченето на скакалците. Не мога да се съсредоточа и да се помоля! Ще отида в друг в манастир! Точно когато се подготвял да отиде в другия и си връзвал обущата, видял до себе си дявола в същия образ да си връзва своите обувки. Монахът го попитал:

- Къде отиваш?

- Аз ли? Не аз къде отивам. Ти къде отиваш? Аз съм този, който те накара да се махнеш от първия, и от втория, и от третия манастир и ще те накарам да се махнеш и от следващия! Защото това е моята работа – постоянно да ти намирам проблеми и да не те оставям да разбереш, че ако вътрешно се успокоиш, където и да си, ще напреднеш и ще можеш вършиш велики неща. На мен това ми е работата. Да те смущавам и да ти казвам виновно е едно, виновно е друго! и постоянно да забравяш, че само ти си виновният.

В мене е проблемът. Не че отвън не съществуват проблеми, но ако вътрешно си наред, тогава всичко е наред. Тогава външните неща се решават и много по-лесно се преодоляват.

*   *   *

Св. Антоний казва, че човек винаги трябва да очаква изкушения в живота си. В противен случай не може да се спаси. Трябва да очакваш изкушения до последния си дъх. Винаги ще има нещо в живота ти. Също така не трябва да приемеш това като нещо внезапно, да кажеш а, какво е това, което ме намери, а да осъзнаеш, че ако едно изкушение изчезне, след два месеца, след пет месеца, след година ще дойде нещо ново. Такъв е животът. Това е животът на хората, през есента събираш листата, които падат от дърветата, тротоарът се очиства, виждаш, че е чист, но това не означава, че ще бъде чист во веки веков. След това пак ще дойде пролет, листата ще се раззеленят, през лятото ще увехнат, след това пак ще паднат и пак ще чистиш. Отново и отново. Това  е кръговратът на живота – проблеми, затишие, спокойствие, трудности, изпитания, затишие, спокойствие.

Веднъж едно момиче дойде да се изповяда. Тя се изповядва при мен години наред и минава през разни изпитания, болести. В даден момент, докато говореше, си припомних нейните стари неща и й казах: я си помисли, помниш ли времето, когато беше малко момиченце и започна да се изповядваш, а сега вече порасна?  Ако някой е започнал да се изповядва на 17-годишна възраст, след десет години е на 27 години. Едно е да си 17, а друго на 27 години. Представяше ли си тогава, че ще преживееш тези неща? Тогава беше едно радостно и тихо детенце и нямаше проблеми. Тогава представяше ли си, че ще минеш през тези неща? Тя се развълнува и каза: изобщо не си представях, че в живота ще правя това, ще мина през онова, ще претърпя тази операция, че ще мина през това премеждие, затруднение и неуспех. Такъв е животът. Ти обаче узря и сега след тези неща стана зрял човек. Така укрепва човек, така узрява плодът, става сладък и след това Бог го взема в рая. Това казва св. Антоний – да очакваш изкушения до края на живота си и ще се спасиш.

*   *   *

Някой друг го попитал: Отче, какво да правя? Дай съвет и на мен! Той му казал: Ето какво ще правиш! Винаги мисли смирено за себе си имай смирение и не бъди егоист. Второ: забрави старите неща, каквото станало, станало. Недей да дълбаеш в тях, да ги връщаш и отново да ги съживяваш. Минали са, стари са, изповядал си се. Добре, допуснал си грешки, но животът продължава. Дадох погрешно възпитание на детето си, притисках го и сега то плаща за това. Сега какво искаш? Да се подлудиш, да се самоубиеш? Направила си грешки спрямо детето си – и то ще направи спрямо своето дете. Хора сме, няма да ни отрежат главата. Направил си грешки, но те са в миналото; въпросът е оттук нататък какво правим. Не се връщай постоянно към старите неща. Това е  вторият съвет. Първият е смирението, да нямаш велика идея за себе си. Вторият е да не се връщаш към старите неща и третият е  където и да ходиш, да внимаваш с езика си какво говориш, в стомаха си какво ядеш и най-вече колко ядеш. Да имаш самоконтрол. Ако спазиш тези три неща, внимание върху езика, върху стомаха, смирение и да не се връщаш към старите неща, ще намериш покой в живота си. Така отговорил св. Антоний.

*   *   *

Веднъж светецът видял във видение, че цялата земя била покрита с капани. От тези, които поставят в нивите и горите, за да хващат различни животни – лисици и друг дивеч. Видях изкусителя да изкушава хората и се ужасих. Видях навсякъде капани и казах на Бога в молитва: Боже мой, как да преодолеем всички тези капани? Как е възможно да минеш оттук без да те хванат и да не загинеш? И чух глас, който ми каза: има само един начин да се спасиш от тези капани – чрез смиреномъдрието. Смирението, което не зная точно какво е. Смирението, което означава истина, да признаеш твоята реалност, което не означава да започнеш да се оплакваш безпричинно, нито да се преструваш на смирен, а когато дойде време и някой ти посочи твоя грешка, да не ти стане лошо, да не ти се подкосят краката от паника, срам, обида, а да кажеш така е, да, простете ми! Направих  грешка! Смирението е много трудно нещо, но то те избавя от всички капани. Трудно е да ти правят забележки и ти да ги приемеш със смирение и да кажеш добре, простете, няма да го повторя!, да не се подразниш и да не започнеш да казваш сега ми се развали имиджът, имах друга идея за себе си, но ми я развалиха! И да започнат помислите и несигурността, че си загубил твоето достойнство. Всичко това показва, че нашият егоизъм още живее в нас. В нас живее егоизмът, който не понася нито забележките, нито поправянето, независимо дали е с добро или с лошо. Изобщо не сме се научили на смирение.

*   *   *

Друг път светецът казал: Не е достатъчно да се подвизавате, а трябва да го правите с разсъдителност. Защото видях някои, които се подвизаваха и се стопиха от аскеза, вършеха прекомерни подвизи, но нямаха разсъдителност и загубиха всичко.

Внимавай в това. Сещаш ли се, че ти бях казал да не стигаш до крайности? Веднъж взе всички светоотечески книги, прочете ги и прилагаше всичко най-сурово от тях. Понеже някой на Света Гора  ти даде една дебела книга с молитви - да, на Света Гора четат и се молят часове наред – някой отец ти каза ако искаш, чети от нея! Ти я взе и чете у дома тези молитви, които бяха изключително много. Ти обаче не вложи разсъдителност, защото си в света, имаш жена, деца, задължения, работа, не можеш примерно  всяка вечер да четеше два-три часа молитви, само защото така правят на Света Гора. Ти напрбви много неща, но без разсъдливост. И след това не ти се искаше нищо да правиш. След това стигна до такова пресищане, всичко ти писна и каза нищо не искамзащото се лиших от моята разходка, таверна, мач, филм! Казвам това, защото не само ти, а и много хора правят такива неща без да влагат разсъдливост, стигат до крайности, спират всичко, което има връзка с живота в града, с тяхното семейство, с техните деца и т. н., наричат всичко грях, внезапно се появява крайна ревност в тях, която идва не от сърцето, а от вътрешния натиск, който сами си упражняват, и от скрит егоизъм. Егоизмът може да те направи много аскетичен и след това да се сринеш. От егоизъм може да постиш много строго, но след това да се изтощиш до такава степен, че да не искаш да чуеш повторно за пости и да казваш не искам нищо от това, не ми говори за пости! Ти му казваш: когато ти казвах да не се лишаваш от това, например от олиото, или на някое дете си казвал да пие мляко, след като родителите ти казаха да го пиеш, а ти казваше – не! Аз ще правя каквото Бог иска! Ама, не го правиш за Бога, след като го правиш с егоизъм. Не слушаш. Тази крайност, до която стигаш без да имаш разсъдливост, дава отражение и след това се мъчиш и нищо не искаш да правиш. Стигаш до другата крайност. Затова нека вървим по царския път, смирения път, междинния път. Стопих се от аскеза, но не вложих разсъдителност и накрая загубих всичко.

*   *   *

На друго място св. Антоний казва: внимавайте, братя, защото от нашия брат зависи дали ще отидем в рая и от него зависи дали ще отидем в ада. Всичко е от нашия брат. От него зависи всичко. Не може да казваш аз правя много неща, подвизавам се, моля се, постя и т. н., но другите не ме интересуват! Тях какво да ги правя? Въпросът е какво правя с Бога! Това е грешка. Какво правиш с Бога, не разбрах. Видял си Бога пред себе си? Какво правиш с Бога? Жена си гледаш по цял ден пред себе си, твоя колега, този, който сега е до теб и те вижда, че слушаш предаването, с който се скара преди малко, а сега слушаш и казваш не прйчи, аз живея в хубавия свят на радиопредаването! Това е грешка. Ти си мислиш, че понеже натискаш едно копче и пред теб започва да се открива друг свят, значи да зарежем останалите хора! Нямам връзка с тях! Това не е правилно. Чрез  другите ще се отсъди дали сме напреднали духовно. Нека да цитирам точно: от нашия ближен зависят животът и смъртта! Ако спечелим нашия брат, Бога печелим, ако съблазним нашия брат, срещу Христос съгрешаваме.

Има много жени, които обичат Бога, омъжени са, имат деца и т. н., но забравят това. Те ходят постоянно на църква, на бдения, но по отношение на мъжа си казват не прйчи, че се караме! Тук се успокоих! Веднага щом влязох в църква, се успокоих! Да. Естествено, че  се успокои, защото тук угаждаш на своя егоизъм и вършиш твоята воля. И знаеш ли мъжът ти какво ще каже сега? Ще каже, че жената ми отиде на църква и вместо Христос и Църквата да я усладят и да се  върне  при мен и в семейството по-смирена, по-пламенна, по-естествена, се връща по-жестока и по-язвителна. Караници, нерви, крясъци, хули, удари по вратата, отиваш на бдение и с влизането казваш тук забравям за всичко и живея  рая! Не съм съгласен. Как живееш  рая, когато в същото време в дома ти има такава дандания и ропот? Нима е възможно Бог да благослови това? Да ти позволява да се караш? Внимавай, не ти казах да оставиш твоята вяра, не ти казах да оставиш молитвата, св. Литургия, а преди да станеш свръхестествен човек, свят, който е преодолял всички земни неща, първо стани естествен. За да стигнем до свръхестественото състояние от противоестественото състояние на греха, в  което се намираме,  трябва да минем през междинния стадий – естественото състояние. От неестественото да стигнем до естественото и след това да станем свръхестествени и свети хора. Другият човек да види, че до Христос ставаш естествен човек, имаш простота, не се правиш на учител, на строг, който поправя и съди всички, който се кара, презира семейните радости, семейния живот. Затова не трябва да се караш с другия и да казваш а-а-а, няма значение, с Бога се разбирам добре! Как се разбираш добре с Бога? След като Сам Бог ти казва първо върви се  помири с  брат си и след това дойди при Мен!

*   *   *

Св. Антоний говори и за нещо друго. Някой човек е в пустинята или в някое тихо място, т. е. влизаш в стаята си и я затваряш, превръщаш я в килийка за известно време от деня. Ще ми кажеш как, от една страна, говориш за семейство, а от друга за  безмълвие и затворена стая? Е, да, мъжът ти не е у вас през целия ден. Имаш време да водиш тих духовен живот без да се разсейваш. Имаш такова време. Не е ли така? Светецът казва, че когато живееш в безмълвие, се освобождаваш от три войни – от войната на слуха, на говоренето и на гледането. Не чуваш глупости, безумни неща, не говориш, т. е. не празнословиш, не гледаш – особено този, който живее в манастир, живее това. Не чува светски неща, няма нито телевизия, нито новини, нито радио, а само тишина. Слухът му се успокоява, не говори, казва само необходимите неща, малко и полезни думи. Няма нито осъждане, нито клюки, нито нищо. Също така не гледа – ако останеш десет дена в манастира, очите ти се очистват. Тук в града виждаме какво ли не по телевизията, по пътя, по павилионите, по плакатите, по витрините, навсякъде. Всичко това са неща, които оскверняват душата, разсейват я и чрез тях човек се фрагментира.

От друга страна, св. Антоний казва: когато си в пустинята, имаш само една война – войната на сърцето в себе си. Ако затвориш уста, очи и уши, вътре в нас започва друга война, която ние, хората  в света, не сме усетили, защото не сме стигнали до там, че да я усетим. Тогава започваме да виждаме похоти, немощи, страсти, спомени, наследствени неща. Всичко това представлява цял един свят. Цяло изкуство е да видиш душата си, но за да видиш тези неща, казва св. Антоний, трябва малко да се отдадеш на безмълвие, да затвориш уши, уста, очи. Това помага изключително много да видим какво крием в нас, но не става лесно.

*   *   *

Веднъж един ловец преследвал дивеч в пустинята. Той се приближил до св. Антоний и очаквал, че ще го види много съсредоточен в молитвата, тих, сериозен, духовен, аскетичен. Както ние очакваме подвижниците, смятаме ги за нещо недосегаемо и казваме: Леле, подвижник! Как ли е!? Дали има тяло? Дали има плът? Или само ангелски криле? Яде ли? Ние имаме такава представа за някои хора, които обаче понякога ни разочароват. И да ти кажа нещо. Добре правят, че ни разочароват, за да можем да се приземим. Да се приземим от нашата  фантазия, която – внимавай в това, което ще кажа – ни води до погрешни заключения за самите тях, а и ние се измъчваме по този начин. Например една жена мисли, че подвижникът на Света Гора по цял ден се топи в молитвата и не прави нищо друго. Резултатът от това? Ще ми кажеш: не е ли добро да вярва това? До известна степен, да. Но има опасност да формира подобна въображаема картина за християнския живот, а  след това да види, че нейният собствен живот не е  духовно извисен, защото няма сили и да започне да  чувства вина, да притиска себе си и да казва – защо и аз да не съм такава! Защо и аз да не искам само молитвата, а не да искам моя мъж, деца, мои работи? И да се чувства зле, да се задавя с тези помисли, защото е създала свой мит, фантазия, блян, което не е реалност. Затова, когато отидеш на Света Гора, някои подвижници там се опитват да развалят тази много възвисена представа, която имаш за тях. По две причини – за тяхно смирение, за да не изтъкват себе си, но и защото искат да те приземят и да ти кажат: човече мой, бъди естествен, прост. Не можеш да бъдеш неподвижно войниче, което не говори и не се усмихва. Не е ли така? Естествен човек е и подвижникът, светецът, той има своите човешки моменти, когато ще говори, ще се гневи, защо, не разбрах? Светците никога не се гневят? Аз съм виждал свети хора, които се гневят. На Света Гора съм виждал много смирени отци, но идва момент, когато ще говорят и по-строго. Какво означава това? Защо да създаваш една въображаема картина, която в крайна сметка не е истинска? Вярата не е пространство, в което създаваме идол в нас, в нашето въображение, понеже така ми харесва да си го въобразявам. Въобразявай си каквото искаш, въобразявай си, че не стъпваш по земята, но сега ти говоря каква е реалността. И за да не говоря мои неща, нека се върна към св. Антоний. Ловецът, който търсел  дивеч в пустинята, отишъл при св. Антоний и го видял, че  разговаря  със своите ученици, казва шеги, смее се и му казал:

- Ох, вие? Отец Антоний? Авва Антоний? Смеете се? Разговаряте?

Св. Антоний му казал:

- Да! Аз  съм. И за да ти покажа причината, ще ти кажа следното. Вземи лъка си. Нали си ловец?  Вземи една стрела и я постави! Добре. Опъни лъка!

Ловецът опънал лъка.

- Опъни го още малко! Още малко. Още малко.

- Ама, отче мой, не може повече! Ще се счупи!

- Остави, да не се чупи! Какво разбра сега? Разбра ли, че, ако опънеш прекалено лъка, ще се счупи? Така става и с нашата душа, ако стигаме до крайности – тогава и ние ще си изпатим същото.

Ние сме хора, може да се молим цял ден и цяла нощ, дни наред да не ядем, да стоим прави и безсънни в молитва, това обаче не означава, че няма да имаме моменти, в които ще се отпуснем, ще отморим, ще кажем и някоя шега. Ако това (т. е. аскезата) ти идва спонтанно, добре, но ако го правиш под натиск, бидейки вътрешно задавен, в даден момент то ще те разболее. Ще се изтощиш. Затова св. Антоний поучил ловеца с този пример. Затова ти казах, че Патерикът не формира въображаеми картини; ти имаш определена картина за някои хора, че са нещо друго, след това ги опознаваш малко по-добре, виждаш, че и те са хора и се разочароваш. Кой ти каза да се разочароваш? Ти се разочарова, защото се очарова прекомерно. Не се очаровай, за да не се разочароваш, а имай мярка и не се сепвай от нищо, каквото и да видиш от хората в такива човешки моменти на отпускане. Всичко това го пише в Патерика. Имам предвид историите, а коментари са мои.

*   *   *

Веднъж при св. Антоний отишъл някой и му казал, че еди-кой си е много добър монах, свят е! Аха, браво! – казал св. Антоний. Искам да го видя що за човек е. Веднъж  този монах отишъл при св. Антоний, който започнал да го подценява, скарал му се, нарекъл го ленив, егоист. Внезапно другият започнал да се гневи, да хули, да се сърди и св. Антоний си  казал – ето колко е свят. Веднага щом го подразних малко и  му казах няколко неща, нищо не остана от светостта. Една забележка му направих. Той се обърнал и му казал: отче, да ти кажа нещо! Ти приличаш на едно село, в което всички къщи отпред са боядисани, прекрасни, фасадата на селото е съвършена и който го види, на пръв поглед изглежда образцово, но отзад влизат крадци и разбойници и го опустошават и разграбват. Имаш фасада, изглед, че си добър, но сега показа, че в теб още живеят страстите, че не понасяш нито една забележка, че още не си познал смирението. Св. Антоний не му се скарал, а просто го приземил: не ти правя забележка, но да знаеш, че едно е какво казват другите за теб, а друго е какво всъщност си.  Искаш ли да знаеш истината? Това е истината. Истината се проявява, когато стане някаква разпра с брат ти, когато някой засегне твоя егоизъм, когато те подразни малко, развали твоите  планове, там ще се види дали ще проявиш благост и любов. Естествено към другите проявяваш благост, защото всички са добри и свети, когато те хвалят и ти  харесва така.

Животът се оценява, когато другият ти се скара, унизи, обиди, отхвърли, стовари нервите си върху теб. Разбира се, ако ти ме обичаш и аз те обичам, е нормално да се разбираме добре. Въпросът е крадците да не откраднат съкровището на душата, която има свято смирение, в което е и тайната на духовния живот...

Превод: Константин Константинов




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: debeloto
Категория: Новини
Прочетен: 259504
Постинги: 243
Коментари: 206
Гласове: 417
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31