Статистиката на Евростат за 2017 г. показа, че работната сила в България е най-евтина. Може дълго да се разсъждава защо и как, какво се случи за почти 30 години преход след разпадането на държавно-плановата икономика на социализма. Може да се говори за ликвидирано селско стопанство и производство, за ниска производителност и т. н.

Но има и една проста причина – българската алчност и скъперничество. Новобогаташите са гладни, сега се наяждат, карат джипове и лимузини, сменят ги през година, строят си палати, харчат по скъпи курорти, но плащат по 800 лева заплата на служителите си – дори една малка или средна фирма да има чиста печалба милион и нагоре. Няма и идея да се грижат за дългогодишните си служители, камо ли да ги правят акционери и съдружници, както се прави в цивилизования свят.

Да, има фирми, които едва кретат и са на ръба, не могат да плащат повече от това. И собственик, и неколцина работници едва се крепят.
Но има и такива, които с 10-15 работници правят печалба по половин-един милион годишно, босът сменя всяка година лимузината, но държи хората си на 800 лева заплата. Е, негов избор, щом така може, щом хората му го понасят, така плаща. Никой не може да го задължи.

А дават ли си работодателите сметка

какво са 800 лева на месец?

Това е маргинализация и ограниченост. Това е унижение, постоянен недоимък. От безизходица хората се набутват с разни кредити, затъват още повече и оскотяват. И търкат лотарийни талони…

Към това трябва да се добави чорбаджийското унизително отношение. И това са основните причини за емиграцията, България се обезлюди. Сега вече трудно се намира и работна ръка. Вече не останаха читави хора за каквато и да е работа. Който е кадърен и с достойнство избяга.

От друга страна, ниското заплащане и ниските данъци не напълниха България с инвестиции – те стигнаха дъното през последните две години. 600 млн. евро за 2016 г., 900 млн. за 2017 г. И то не реални, а разни преструктурирани кредити. А през 2008 г. достигаха рекордните 9 млрд. евро.

И поради общото ниско ниво на заплащане, дори малкото чужди инвеститори не плащат заслужено, а същите заплати.
Е, кой ще остане в тая страна да живее с толкова пари и с такова отношение на работодатели? Които високомерно обясняват, че бедността е от глупост. Или си намират адвокати, които ги оправдават с това, че работниците са овце и не си търсят правата. Ами не всеки може да си смени местоработата, да иде в друг град, да започне наново другаде.

Впрочем, една от причините за голямо текучество и дива конкуренция в някои области е по следните причини – служители, овладели занаята и бизнеса, разочаровани отиват при конкурента, защото не им плащат добре. Или започват сами бизнес и така множество фирми предлагат едно и също без разлика.

Така е при нашия първобитен чорбаджийски капитализъм. Никой не може да задължи един собственик на фирма да вдигне заплатите, дори да има пълни възможности. Това си е негов избор. Но от алчност и скъперничество цялата среда е отровна, и все повече хора търсят работа в чужбина. С 800 евро в Испания се живее по-добре отколкото с 800 лева в България.

http://e-vestnik.bg/27739/alchnostta-i-skapernichestvoto-kato-prichina-za-niskite-zaplati-v-balgariya/