---

     Ученик попитал мъдрец: „Старче, как да отмъстя на близък приятел? Как да му покажа, че съм наранен и обиден от постъпката му? Как да го накарам да се почувства гузен и да проумее грешката си?      Старецът се усмихнал и рекъл: „Отмъщението, драги е проява на нарцисизъм, на прикрит и недоосъзнат егоизъм. Отмъщава неувереният в себе си, слабият психически, този, който не изпитва уважение към личността си и който не е израснал дотам, че да надмогне вродения хищнически инстинкт. Да отвърнеш на атаката с контраатака е, може би, най-естествената реакция, която би хрумнала някому. Но помисли! Дали тя е най-рационалната? Какво печелиш от нея? А какво губиш? Със сигурност, облизваш раните на смазаната си гордост, но това реалното решение на проблема ли е? И още нещо – щом дръзваш да отмъстиш, значи все още носиш негативна енергия в себе си, което ще те кара да страдаш, защото носиш спомена за обидата, загнездена дълбоко в сърцето си. - А как да постъпя, учителю? Чувствам се предаден и разочарован? - Да отмъстиш значи да очакваш от отсрещния - а както отлично знаем, очакванията неминуемо водят до разочарования. Да отмъстиш значи да не бъдеш искрен – и към себе си, и към близкия си. Значи да очакваш вашите взаимоотношения да протекат така, както ти им наложиш. Разочарован си, приятелю, защото посланието ти към другия е „Уважавай ме.“ И когато той не го прави, ти се разгневяваш. Обърни посоката, кажи му: „Уважавам те, давам ти свободата да чувстваш към мен, каквото пожелаеш. Ако не ме цениш – разбирам те – човек се променя, както и взаимоотношенията.“ Приятел, ти не притежаваш никого, нито пък някой притежава теб. Не превръщай отношенията си в дълг, това изтощава и поглъща енергията ти като ламя.
     Прави всичко от добра воля. Когато споделяш част от живота си с някого, бъди верен и постоянен. Подкрепяй го, помагай му, насърчавай го. Ясно е, че реципрочността в отношенията е златното ключе към градивната връзка, но знай, че невинаги можеш да получиш от другия еквивалента на това, което даваш, но това не бива да те обезсърчава, защото добрината ще ти се върне под друга форма. Да отмъстиш е егоистично, защото се вкопчваш в общоприетото и пренебрегваш детайлите. Всеки човек постъпва различно и това трябва да ти е кристално ясно. Не бързай да си правиш предварителни нерационални, емоционално обременени, а понякога съвсем имагинерни заключения. Балансирай. Обмисляй. Бъди наблюдателен. Рационализирай.
     Може би правиш всяка сутрин закуска на своя приятел и това те кара да очакваш същото? Недей, защото действието е акт, породен от мисловен поток, то е израз на индивидуализъм. Сигурно приятелят ти не го бива в готвенето и изразява загрижеността си по друг начин. Например умее да те изслушва и действително се интересува от личността ти. Не разполага с достатъчно лично свободно време, но въпреки това решава да сподели голяма част от него с теб?  Интересът си личи, повярвай ми, и ако откриваш такъв, то оцени го на момента, забрави закуската. Не гледай само пред носа си, нюансите и детайлите са много важни фини единици. А всъщност, защо искаш да му отмъстиш? - Защото той допусна груба грешка. – рече младежът. - А нима ти не си допускал грешки? -  отвърна Учителят. Очакваш идеал, а такава категория съществува само във вълшебните слова. Най-добре прости, за да забравиш. Не натоварвай психиката си с негативен заряд, защото той тежи – сякаш мъкнеш торба с камъни на гърба си всеки ден. Продължи напред, лек като перце, спокоен и усмихнат и не се дръж студено спрямо хората, само защото си бил нараняван. Всички ние сме страдали и ще страдаме, защото това са изпитания пред характера и дразгите ти с някого не бива да рефлектират върху незамесените.
     Прости и не се измъчвай на бавен огън като онеправдана жертва. Да, по-лесно е, но това е латентен начин на живот, защото през всичкото това време, което отделяш, за да си „обиден“ ти блокираш събития в живота си, които може да се окажат печеливши за теб. Дори и зад най-доверените отношения стои личният интерес, така че не се лишавай от ползите, които можеш да черпиш като се цупиш. Прошката е привилегия на великия ум – използвай я, за да помъдрееш и ще видиш колко живителна енергия ще ти донесе и колко по-способен и вдъхновен ще те направи!       Давай от себе си и не очаквай в замяна. Давай, защото вярваш, че да направиш някого щастлив ти носи божествено щастие и прилив на любов, а не, защото чакаш възрващаемост – тя ще дойде рано или късно, защото в крайна сметка всеки получава заслуженото си. Кога и под каква форма? Бъди наблюдателен и търпелив! Всичко се връща, затова внимавай с какъв бумеранг си служиш.
     Най-големите подаръци в живота си получавам, след като правя компромиси със себе си в името на някого другиго. Това винаги ми се е възнаграждавало тройно, затова се мотивирам да продължа да следвам тази стратегия и горещо ти я препоръчвам. 
     Винаги давай максимума от себе си, не отбивай номер. Само така ще се опознаеш най-добре и ще научиш кое те гневи и кое те радва. Ще се усъвършенстваш и ще градиш стабилни отношения, докато бъдеш в пълна хармония със собствената си личност. Ако даваш най-доброто от себе си, ще получиш душевно задоволство, а не фалшиво чешене на егото. В такъв случай дори и да се чувстваш наранен, съвестта ти ще бъде чиста, защото можеш да си кажеш:
     "Сигурен съм, че проблемът не е в мен, аз направих всичко по силите си, а ти не го оцени. Е, Кой губи? Аз или Ти? Аз загубих важен за мен приятел, но ще ми мине. Ти пренебрегна човек, който истински държеше на теб. Ти се подигра с отдадеността му.
     Прощавам ти и ще забравя. И ако ти наистина си осъзнал грешката си, няма да не карам да се чувстваш гузен, ще продължа да те ценя и обичам с цялата любов, която нося в себе си.
     Но ако не ме искаш в живота си, или искаш да настъпи промяна в отношенията ни - просто ми кажи! Обясни ми ясно и без намеци, защото няма как да намерим разумно решение, ако недоразумението не бъде споделено и обяснено."
     Така че прояви разбиране, приятел - продължи Учителят. Бъди стожер на положителни чувства, а не инициатор на раздора. И моля те, забрави клишето, че прощават само малодушните и слабохарактерните. Да простиш, значи, че си осъзнал несъвършенствата на човешката природа и си готов да ги превъзмогнеш в името на по- възвишени цели. 
     Да простиш значи да нямаш врагове, а посредством Силата на Любовта да градиш здрави и стабилни отношения с хората. А човекът като социално животно жадно се нуждае от комуникация. Е, караниците със сигурност не са здравословната разновидност на общуването. Простиш ли, получаваш уважение, любов и вътрешно удовлетворение. Не са ли това едни от най-важните човешки проявления? 
                                                                                  - Marie.