- Може ли условно обусловени хранителни навици да бъдат променяни при поколенията?

- Това е съвсем ново направление в науката – нутригеномика, по което се работи отскоро. Целта е да се промени и да се влияе върху метаболизма на човек. В момента успехите са стигнали до контрол на бебета до 2 годишна възраст.

- Чрез ДНК анализ може ли да се определя кой човек каква храна да яде?

- Да, и това се прави на някои места. Имахме идея и тук да го въведем, но е доста скъпо и трябва да се прави два пъти годишно. Едно изследване струва около 500-600 долара, тоест на година ще излезе доста. При него се прави специален ДНК анализ, чрез който се определя оптималният хранителен режим за всеки човек, но тъй като е възможно да се появят различия в организма, вследствие на различни фактори – стрес, депресия, хранене и др., е необходим и втори анализ.

- Опасни ли са пушените меса?

- Зависи от какво се правят, зависи от технологията, но при всички има изгаряне и отпадните продукти на това горене са канцерогенни.

- Опасни ли са енергийните напитки, съдържащи кофеин?

- В повече от тях има много захар, а точно бялата захар трябва да бъде сведена до минимум в менюто. Не се препоръчват напитки с кофеин за и малки подрастващи, тъй като това им влияе много възбуждащо на нервната система, нарушава съня им.

- Могат ли функционалните храни и напитки (протеини, изолати, десертни блокчета, течни храни) да заместят обикновената храна?

- Могат, но естествената храна е по-добрият избор. Дори и най-добрата таблетка, напълнена с две дузини витамини и енергийни вещества не е по-добра от естествената храна. Тялото е приучено да усвоява естествената храна, докато всяка изкуствено създадена храна е чужда за него.

- Много актуални в последно време са хранителните добавки, да се боим ли от тях, има ли контрол върху тях?

- Има наредба, според която на етикета на всяка добавка трябва да бъде написано, че този продукт не лекува и не предпазва, друг е въпросът на колко добавки го има този надпис. Има доста фирми, които произвеждат само добавки по чисто икономически причини. При добавките, за разлика от лекарствата не се изискват редица изследвания - лабораторни, клинични, за странични ефекти и др., които, ако им се направят, те няма да ги издържат и поради тази причина не могат да ги регистрират като лекарства. За съжаление у нас контролът върху добавките пада върху самата фирма производител, а самоконтролът в случая е липса на контрол.
За билковите добавки ще кажа, че имат трудна усвояемост. Имали сме случай да оперираме дете, което е със запушени черва от билкови хапчета.
Добавките са по-евтини от лекарствата, но това не значи, че са ефективни. Понякога човек предпочита да се довери на добавки, а така изпуска време за лечение.

- Добавките могат ли да заменят храненето?

- Категорично не. Самото им име показва, че те са хранителни добавки, а не заместители на храна. Голяма грешка е някой да спре да яде, а да взима само добавки. Всеки хранителен елемент се нуждае от определена среда, която спомага за неговото усвояване. Да вземем за пример разтворимите ефервесцентни таблетки с мултивитамини – те се разтварят в чаша вода, но в таблетката има мастноразтворими витамини (такива са А, Д, Е и К), които при наличие само на вода не се усвояват от тялото.

- Как тогава човек да се ориентира какви добавки да взима?

- Организираме курсове с магистър-фармацевти. На тях  ги обучаваме точно за това – в какви случаи кои добавки да препоръчват за прием. Самите курсове са доста сериозни, на 4 модула са. Така човек няма нужда да ходи първо при лекар, за да го пита какво да си купи, а директно ще получава информацията в аптеката. Тези, които изкарат курса ще получат сертификат за консултация на хранителни добавки и ще имат стикер, които ще носят на мантиите се. Те ще могат да съветват хората дали да вземат добавка или лекарство.

- Лекарите ще правят ли същите консултации?

- За съжаление лекарите нямат добра подготовка. Специалистите по диетология стават лекари, които след като завършат образованието си изкарат 4 годишен курс, с колоквиуми по хранене и диететика.

- Повечето западни фирми, особено американските промениха мултивитаминните си хапчета, като в тях вече не включват желязо, като се обосновават, че при възрастните и зрели хора то, желязото, спомага за образуване на свободни радикали, поради факта, че за разлика от повечето микроелементи не се изхвърля от тялото. Съгласен ли сте с тази теория?

- Наистина желязото има прооксидантна насоченост и благоприятства за образуване на свободни радикали, но мисля, че при едно разумно хранене, няма опасност. Човек трябва да приема от всичко в разумни граници, а не да се насочва към нещо в огромни количества. В последно време се говори за това, че трябва да се пие много витамин С, заради антиоксидантното му действие, като се споменават дози от по няколко грама на ден, при дневна доза от 70 милиграма. До 1 грам дневно е максимумът, като тази доза е за хора извършващи много тежък физически труд. По-големи количества вече влияят отрицателно. Конкретно за витамин С високите дози могат да доведат до бъбречни нарушения – образуване на камъни.

- Често се говори за вредата от холестерола. Нивата му само от храната ли се променят или е генетично обусловен?

- Холестеролът влиза в състава на много хормони, клетки, ензими и без него не може, така че да не го очерняме. Правени са опити с хора, на които не е даван холестерол и нивата му са се покачвали в техните организми, защото тялото произвежда за собствени нужди. Нивата на холестерола в тялото варират много и са непостоянни.

- В тази връзка недобросъвестни специалисти забраняват приема на яйца?

- Яйцата са полезна храна, тъй като в жълтъка, в който се съдържа холестерол има и много лецитин, който обезврежда вредното влияние на лошия холестерол (холестеролът се дели на лош и добър – наситени и ненаситени мазниин).
Възрастните хора спокойно могат да ядат по 3-4 яйца седмично.

- Има ли лекарства за обмяната на веществата?

- Не. Най-доброто лекарство е самата храна.

- Опасна ли е липосукцията?

- Опасна е, защото тялото изпада в стрес и се стреми да възстанови изгубеното и започва да трупа на мястото на отстраненото.

- С течение на времето хормоналният баланс в тялото се променя, може ли да чрез храната той да се регулира - човек да предизвиква по-високо отделяне на хормони, забавящи стареенето и повишаващи имунитета?

- Може, но това зависи от храната. Хормоналният баланс в човешкия организъм до голяма степен се влияе от храната.

- Защо млякото трудно се усвоява?

- Може доста глупави неща да се прочетат по интернет, разни списания, книжки, всеки пише нещо и се пише че е специалист, с това не може да се пребориме, всеки мисли, че може да препоръчва нещо. Млякото съдържа най-добрия белтък. На детето след раждането му това е основната му храна. Някои хора не понасят млякото заради липса на лактаза (ензим, разграждащ лактозата – млечна захар.)

- Дюнерите са много вкусни, мазните баници също, до колко да ги ограничаваме?

- Те са много енергийни храни, но си имат и полезни неща в тях. Човек трябва да си прави смета како яде.

- Защо има кисели млека с дълъг годностен срок?

- За киселоно мляко - колкото по-дълъг срок има, толково по-слаби са му закваските, много от нашите млека се правят от сухи млека - то се разтваря и се заквасва, това се прави за печалба. Лактобацибили за закваска се получават от мъхове, от кори на дървета, най-силни са в смолянския регион, има много силни щамове и в североизточна България.
Конкретно за млеката с малко лактобацили се разграждат в стомаха от солната киселина и не могат да достигнат до дебелото черво, където трябва да отидат.

 debeloto