Глобализацията на света, започнала с Великите географски открития, безотказно и необратимо променя Земята. Изчезват локални религии, култури, традиции. Асимилират се племена и етноси. Вече не може да се говори за независими национални държави. Развитието на комуникациите, космическите технологии и въоръжението превърнаха света в глобално село, а самите държави все повече се съобразяват със световните тенденции в политиката, икономиката и културата.  На този фон християнството със своите многовековни принципи изглежда архаичнo и не на място. Единственият Път за спасение – Разпнатия Христос – сякаш не подхожда на многоликата мултиетническа, мултикултурна  тълпа!

Новият свят на новото време, се нуждае от една нова глобална религия. В книгата Откровение на Йоан 13:11-18 тази религия се представлява от звяра „който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.” Логично е, ако този „звяр” имитира Агнето, то и неговата религия, би трябвало да е имитация на християнството. В същото време не може да се пренебрегне ислямът, тъй като мюсюлманите и християните представляват повече от половината население на Земята! Може ли да има някаква симбиоза между тези две религии? Случайно или не, писателят фантаст Артър Кларк в своите книги ” Одисея в космоса 2001” и „Чукът на бога” говори за религията на бъдещето – смесица от християнство и ислям, която той нарича хрислям.

Какво е хрислям
Хрислямът се появява в Нигерия през 1980 г. За негов създател се смята мюсюлманинът Шамсудин Сака, който твърди, че връщайки се от поклонение в Мека, бил срещнат от ангел изпратен от Аллах и получил поръчение свише, да помири християните и мюсюлманите.

Хрислямът е синкретична религия, механично обединяваща християнството и исляма въз основа на съдържащите се в тях сходни морални и етични норми. Основната идея на хрисляма е, че християнството и исляма са съвместими и човек може да бъде едновременно християнин и мюсюлманин.

Застъпниците на хрисляма се позовават на факти като този, че Исус се споменава 25 пъти в Корана, както и на твърдението, че християнството и исляма като двете най-големи монотеистични аврамически религии представляват религиите на синовете на Авраам – Исмаил и Исаак и трябва да се обединят. Някои го възприемат  като панацея за разрешаване на конфликта между Западната и Близкоизточната цивилизации.

Макар да изглежда, че има прилики между християнството и исляма,  тези религии са на диаметрално противоположни позиции по най-важния въпрос, – личността на Исус Христос. Истинското християнство декларира че Исус е въплътеният Бог. За християните божествеността на Христос не подлежи на преговори, защото ако Той не е Бог, смъртта Му на кръста, не би била достатъчна изкупителна жертва за греховете на целия свят (1 Йоан 2:2).

Ислямът категорично отхвърля божествеността на Христос. В Корана  идеята, че Исус е Бог е определяна като богохулство (Коран 5:17). Освен това, ислямът отрича смъртта на Христос на кръста (Коран 4:157-158). Най-съществената доктрина на християнската вяра се отхвърля от исляма. В резултат на това двете религии са абсолютно несъвместими и концепцията на хрисляма би трябвало да се отхвърли и от християните, и от мюсюлманите. Дали това е така?

Тояга и морков
Хрислямът сигурно  щеше  да си остане сам в африканската джунгла, ако едно (не)случайно събитие не го беше извело под „светлината на прожекторите”. През септември 2006 г. папа Бенедикт XVI чете на немски език лекция в университета в Регенсбург. Той цитира предпоследния християнски владетел на Константинопол – Мануил II Палеолог, който в разговор с образован персиец казва: ” Покажете ми какво ново е донесъл Мохамед на света и ще откриете, че това са само неща, които са зли и нечовешки, каквато е и неговата заповед – да бъде проповядвана с меч религията, която той изповядва!”. За всеки нормален човек това е обикновен цитат от средновековен владетел, но не и за мюсюлманите.

Английският превод на тази лекция, за който се предполага, че е манипулиран, светкавично обикаля света и отприщва дива вълна от насилие. Улични протести заливат много страни, обсадени са посолства, подпалени са църкви и домове на християни. Почти веднага група ислямски духовници пишат „Отворено писмо до папа Бенедикт XVI” (1), в което посочват грешките на императора Мануил II Палеолог.

В началото на 2007 г. това писмо е последвано от второ озаглавено “ Общо слово между нас и вас” (2). То е създадено под патронажа на краля на Йордания Абдула, подписано от други 138 ислямски теолози и е адресирано до 27 религиозни водачи на християнския свят. В писмото се предлага на християните да започне диалог върху въпросите за вярата в Бога.

Писмата на ислямските духовници са перфектнa PR акция! Те са чудесен пример за една дипломатическа инициатива, която носи много дивиденти, но само на авторите си! Имат много думи, не казват нищо ново, призовават към диалог и в същото време не отстъпват и милиметър от ислямската позиция!
Дори самото заглавие „Общо слово между нас и вас” е цитат от Корана сура 3:64:

Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно
общо слово между нас и вас -; да не служим на
друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с
нищо, и едни от нас да не приемат други за
господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се,
кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”

От самото начало на писмото се поставя условието „да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!”  Това условие автоматично отхвърля божествеността на Христос и вкарва „диалога” в релсите на исляма!

Отговорите
Някои християнски водачи отговарят на „Общо слово между нас и вас”  с  подобаващо за техния ранг и вяра достойнство! Интересни са отговорите на тогавашния руски патриарх Алексий II (6), арменския архиепископ Йеник Петросян, кипърският архиепископ Хризостомос и антиохийския архиепископ Мор Евстатиус Мата Рохам. Можем само да поздравим тези християнски водачи, които въпреки че са отговорили учтиво, не са отстъпили от Писанията и са останали твърди в своята вяра. За съжаление далеч не всички са постъпили така.

Отстъплението
След размаханата „толерантна” тояга,  на мнозина богослови, морковът на „Общото слово” им се вижда нещо „добро за храна, и приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание…” .

По идея на „Центъра за вяра и култура” към Университета Йейл, е написано „Писмо –отговор на „Общо слово между нас и вас””(3)(4) Мозъчният тръст на Йейл се е постарал добре! Получило се е едно угодническо, колаборационистко, богохулно писмо! Това писмо не само представлява отстъпление от основите на християнството, но то е и престъпление спрямо хилядите избити и избивани в момента християни!

Авторите и тези ,които са подписали писмото, се кланят и молят на чужд бог! Те казват : Преди да „ви стиснем ръката“ в отговор на вашето писмо, ние молим за прощение от Всемилостивия и от Мюсулманската общност по света.

Забележете, те не искат прошка от християнския Бог, а от “Всемилостивия”! Да не се заблуждаваме!  Титлата „Всемилостивият” не съществува в Библията, но пък е ПЪРВОТО от 99-те имена на Аллах.

Дали е случайно?
Под писмото (4) , стоят имената на над 670 пастори, богослови,университетски преподаватели от цял свят. Мирослав Волф, Бил Хайбълс, Йонги Чо, Джон Стот, Робърт Шулер, Лейт Андерсън…

Имена от кориците на книги и учебници, имена от афиши и конференции, имена на телевизионни проповедници и на пастори на мегацъркви…всички те се молят на Аллах! Наистина ли тези теолози и религиозни водачи съзнават, че правят огромно отстъпление от вярата, като се молят на Аллах?

За Мирослав Волф („Exclusion and Embrace”), се знае , че подкрепя хрисляма като богословска система, както и идеята за световна религия, а  Рик Уорън изповядва, рекламира и практикува хрисляма (5). От останалите сигурно има още хора, които съзнателно подкрепят хрисляма, но ме съмнява те да са болшинство! Какво може да накара един богослов, пастор или университетски преподавател да подпише едно такова писмо?

Острата реакция на известни личности като Джон Пайпър и Албърт Молер (Mohler) , обявили се срещу писмото на йейлския център, принуждава някои хора да обяснят по каква причина слагат имената си под един такъв документ. От обясненията на Лейт Андерсън(8) Джон Стакхаус (9), както и официалното изявление на ръководителите на Wheaton College (10), с което последните оттеглят подписите си, стават ясни няколко неща:
- Те приемат писмото на 138-те мюсюлмански духовници за историческо, (почти) революционно събитие
- Приемат своето участие като подкрепа за установяването на световен мир
- За тях писмото на Йейлския център е политически документ, обслужващ политически интереси.

Писмото
Дали написването на „Общо слово между нас и вас” е безпрецедентно историческо събитие и дали ислямските духовници рискуват нещо? Ислямът по начало се счита за религия, основана върху  юдаизма и християнството. Той е върхът на тази религиозна пирамида. Затова в Корана евреите и християните не се смятат за езичници и неверници, а за „Хора на Писанията”.

С тях може да се води диалог върху Свещените книги, но само в посока към исляма! Духовниците, подписали „Общо слово…” , на практика не отстъпват от учението на исляма, нито правят компромис с вярата си! Те правят това, което е правил и Мохамед и неговите последователи - притеглят колебливите към себе си! Освен това тези мъже представляват ислямския духовен елит, те са учители, министри и съдии и няма кой да ги обвини в нещо! С това писмо те не рискуват абсолютно нищо!

Мирът
Макар че световният мир е утопия, принципът  „Религиозен мир – световен мир” може би има своята библейска подкрепа. Според 1Сол 5:3 Господният ден ще дойде, когато хората си мислят, че са в мир и безопасност. В Откровение 13 глава, „Лъжепророкът” ще владее чрез една световна религиозна система, така че всъщност принципът се превръща в „Една религия – световен мир”! Писанията ясно казват, че няма как християните да са част от този „мир” (Мат 10:34, Йоан15:20, 2Тим 3:12), но от нас се иска доколкото е възможно да живеем в мир с околните (Рим12:18).

Политиката
Религиозните общества винаги са представлявали интерес за политиците. В светските държави религията е отделена и правителствата нямат пряк контрол върху вътрешните дела на цели общности, които могат да бъдат сериозен политически фактор. Затова политиците се стараят  или да установят форма на контрол върху тези общества, или да ги спечелят за дадена политическа кауза. Но в Йоан 18:36 и в множество други стихове се казва, че Божието царство не е от този свят и че ние сме само чужденци и пришълци на тази земя, така че няма за какво църквата да участвува в политиката.  В Новия завет няма нито един пасаж, в който да се загатва за някакви политически амбиции на Исус и учениците Му, нито за тяхно желание да участват в управлението. Но виждаме, че враговете на Христос използуваха политическата власт, за да се борят с Него! Писмото на „Центъра за вяра и култура” е политическа поръчка, която е донесла ползи на правителството, но е въвлякла хората , които са го подписали в пагубен компромис с вярата!

България, като част от Европейския съюз, няма как да бъде подмината от тези процеси. Като страна, в която сериозен процент от населението изповядва исляма, тя е изправена пред същото предизвикателство – да установи диалог между християни и мюсюлмани. Това означава, че политическият натиск върху църквите ще се засили. Затова бе създаден Национален съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), за чийто председател беше избран политик!
Как би трябвало да постъпят християнските водачи в една ситуация на политически натиск за религиозен диалог?

Като се възползват от конституционните си права – да отстояват независимостта на църквата от държавата и да не стават слуги на политическата конюнктура.

Словото ни казва в 1 Коринтяни 7:23 : С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

Как са постъпили ръководителите на НА ОБЦ, когато са получили покана да се включат в НСРОБ? Събрали се, обсъдили ситуацията и  отказали поканата. Имали са законово право и са го използували. Диалог трябва да има, но без да се отстъпва от фундамента на Вярата.

Библията ясно ни предупреждава, че в Последното време любовта на мнозинството ще охладнее и ще има отстъпление от Вярата. Съчетанието между религиозен плурализъм, либерално богословие и безкомпромисен ислям, създават подходяща среда за такова отстъпление от християнството. Каква е ползата от лукавите писма на междурелигиозния диалог?

Седем години след „историческото събитие „Общо слово между нас и вас” „резултатът е ясен – всяка година нараства броя на християните,  убити заради вярата си(10)! Всеки ден загиват десетки безименни, незнайни мъченици, които отказват да се отрекат от Спасителя! Разрязвани с триони, разстрелвани или изгаряни живи, но са останали верни!

Затова Словото ги нарича  победители: 11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Откровение 12