Белгийските политици винаги са се отличавали с либерални нрави и са съперничили в това със своите нидерландски съседи. Така беше с легализацията на еднополовите бракове, и „леките” наркотици.

  Ето и сега въпроса за евтаназията на непълнолетни наричат „по-скоро политически”.

Но колкото по-близко е гласуването, толкова по-често се налага да се оправдават социалистите, издигнали в парламента въпроса за живота и смъртта.

Катрин Лалю, социалистическа партия на Белгия:

  В нейния речник липсва думата „смърт”. Заедно с екипа медици Соня Девелтер помага на семействата, в които, на нейния език, „си отива” детето.

  И не разбира, за кого е изгоден новият закон, защото при нивото на палиативната медицина - всеки болен може да бъде избавен от страданията.

Соня Девелтер детска палиативна медицинска сестра:

  - Ако детето моли за смърт, бихме могри да се поинтересуваме - какво не е наред. Може би е лошото палиативно лечение, може би никой не му е предложил да си отиде у дома, това също е възможно. Може педиатърът просто да не му харесва.

  Дете още нито веднъж, по моя опит, не е изказвало такива желания, затова трябва да се работи над подобряването на обгрижването.

Сред нейните пациенти е била и петнадесетгодишната Одри. Момичето е умряло от левкемия в кръга на роднините си. Нейният баща също се съмнява, че децата разбират, на какво се подлагат.

Бруно Веринкс, баща на Одри:

- Детето е много зависимо от мнението на своите родители, мнението на своите братя и сестри. А ако изведнъж то реши, че се явява тежест за своето семейство, и може да пожелае да избави роднините си от такова бреме.

Емануел Ван Пасиан, социален работник:

 
 - При това, как да обясним на детето - при това на малко дете, какво е това смъртта? Макар че лекарите ни уверяват, че осъдените на тежки болести малки пациенти, помъдряват много бързо.

  Моите деца казват, че имам ужасна библиотека. Ето например: „Къде отиваме след смъртта”, „Алиса в страната на рака”.

  В задълженията на Емануел Ван Пасиан е информационното придружаване на малките пациенти и техните подители. Възможно е в скоро врмеме на нейната лавица да се появи и детската книга за евтаназията. Вярно обаче, засега мадам Басиан не си спомня, някой от нейните посетители да се е интересувал от такава тема.

  В Белгия смъртта по собствено желание за възрастен човек е разрешена от 2002 година. С всяка изминала година смъртта избират все повече хора. Основно - болни от рак. Но не само...

  Този човек е претърпял няколко неуспешни операции по смяна на пола.

  Натали така и не съумяла да стане „Натан”. Една неделна сутрин, „той” се сбогувал с роднините си, изпил чаша шампанско, след което му били бити две инжекции.

  Едната с приспивателно. А другата - със смъртоносно вещество, парализиращо мускулите. То ест, в този случай смъртта е поради психологични страдания.

  Повече от двеста педиатри в света се обърнаха с отворено писмо към краля на Белгия с молба да не подписва закона, позволяващ смъртен изход за деца. Сред тях е и бащата на четиригодишната Джесика.

  Лекар-педиатър, баща на дете с вродено заболяване:

  Ваше Величество, обръщам се с молба към Вас да не подписвате закона, аз съм лекар-педиатър, и ще Ви разкажа историята на моята дъщеря - Джесика.

  Детето, с вродено генетично заболяване, би могло да стане кандидат за смъртта. И нейните близки призовават овластените да не отсичат из корен.

  Впрочем, Негово Величество, Крал Филип, все пак подписа закона.

  И сега Белгия спечели спрямо холандските си съседи в надбягването за „прогресивност”. В Нидерландия всеки човек може да помоли за евтаназия - от 15 години. А в Белгия - долната граница не е установена изобщо.

 
източник: http://carstvo-maloe.com/un-orthodix/item/662-belgijskijat-parlament-pruv-v-sveta-uzakoni-detskata-evtanazija