Гонения при имп. Домициан. / 81-96 г. /С по- големи или по-малки затишия и интензивност преследванията се подновяват при имп. Доминициан около 95 год. сл. Хр. Домициан преследвал християните обвинявайки ги в безбожие и практикуване на еврейски обичаи.      По негово време е заточен на остров Патмос и ап. Йоан.

          Гонения при имп. Траян. / 98-117 /В началото на II  век сл. Хр. имп. Траян издал указ против т. нар. ,,тайни сдружения” / heteria / Този указ бил насочен главно към християните, които породи преследванията били принудени да се събират тайно през нощта.Императорът разпоредил да не се предприемат целенасочени преследвания против християните, но ако някой римски гражданин направи лично донесение против определен човек и го обвини, че е християнин, този човек трябва да се издири и залови. След това да бъде заведен  при някой жертвеник , където се принасят жертви в чест на императора и да принесе съответната жертва. Ако откаже  да бъде предаден на мъчение и да бъде убит.При жестоките гонения при имп. Траян от мъченическа смърт загинал и антиохийският епископ Игнатий. Преди да бъде убит той бил окован във вериги и развеждан из улиците на Рим  като престъпник.Той не се страхувал от смъртта. Нещо повече. Той замолил  своите братя и сестри по вяра да не правят нищо за неговото освобождение.  ,, Аз съм Божия пшеница – пише той- и ще бъда смлян от зъбите на диви зверове, за да стана бял хляб за Христа.”

        Гонения при имп. Марк Аврелий. / 161-180 г./Желанието на езичниците за разправа с християните е удоволетворено и от Марк Аврелий.За всички природни бедствия сполетели страната, езичниците на Римската държава  обвинявали  християнитеи настоятелно искали от императора да бъдат хвърлени на зверовете, за да се усмири ,,гневът на боговете”Така започнало масово изтребление на християни както в Рим, така и в Галия и Мала Азия.По това време умира и един от най-великите мъже на вярата –Поликарп Смирненски. Преди да го изгорят на клада, бил подложен на мъчителни разпити. Представителят на императора многократно го убеждавал да каже ,,Цезар е бог” и да прикади тамян на императора. Ако направи това незабавно ще бъде освободен. Но Поликарп отговарял с благ глас: ,,Не мога да направя това, което ми предлагаш.”Тогава проконсулът  сменил тактиката и  предложил друго разрешение на въпроса. Той му казал: ,,Прокълни Христос и ще те освободя!” Но Поликарп спокойно му отговорил: ,, На  Исус служа 86 години и Той никога с нищо не ме е наскърбявал. Как мога да кълна своя Цар, своя Спасител?!” Проконсулът побеснял от гняв. Заповядал да се изгори жив. Обясни поведението на Поликарп при кладата. Ето и неговата последна молитва: ,,О, Господи, Боже Всемогъщи, Отец на Твоя възлюбен и благословен Син Исус Христос, чрез Когото приехме пълно познание за Теб. Благослявям те, че Си ме намерил достоен за този час. Моля  Те приеми ме като угодна жертва.”

        Гонения при Септимий Север / 193-211 г. /До идването на Септимий Север на власт, в повечето случаи гоненията имали местен или регионален характер. Тогава християните преследвани в дадена област можели да я напуснат и да намерят убежище в друга.Но  Септимий Север е  първият император, който се опитва да спре разпространението на  християнството чрез закон. През 202 год.сл. Хр. издал указ, с който под страх от най-тежки наказания се забранявало християнското вероизповедание.  Пламнали жестоки гонения. Хиляди християни били избити по най-жесток начин. Навсякъде обаче те показвали чудеса от храброст и верност към вярата си в Христос.

    Гонения при Максимин Тракиеца. / 235-238 г./ Жесток и фанатичен император, който също преследва християните. Като основно негово дело се смята опожаряването на  много християнски църкви.

      Гонения при Деций / 249-251 г. / Деций издал декрет, с който всички жители на империята от градове и села, се задължават да се явят пред специални комисии по места и по списък да засвидетелстват чрез жертвоприношение на боговете, че не са християни, а ако са такива да се отрекат  от християнката си вяра.На всеки, който принасял жертвоприношение се издавал специален документ, наречен ,,либелус”- свидетелство подписано от членовете на комисията, че въпросното лице е изпълнило императорската наредба.Вярата на хиляди християни била подложена на огнена проба. За да ги принудят да изпълнят императорската наредба,  били подлагани на глад, жажда и различни други мъчения. Някои се огънали и принесли жертва на боговете. Други се снабдили чрез приятели с въпросния документ. Но по-голямата част останали безпрекословни верни на своя Бог. Кладите димели по всички краища на империята. Други християни били хвърляни на зверовете или обезглавявани.Едно страшно  време  за християнската църква.

        Гонения при Валериан. / 254- 260 г. /   Император  Валериан издал два декрета  против християните-през 257 и 258 год.Първият декрет бил насочен против църковните първенци. С него се постановявала  незабавната екзекуция на църковните водачи и първенци. Стотици  видни духовни водачи и първенци били жестоко избити.

 Вторият декрет  бил против всички християни. С него се иземвала частната собсвеност на всички християни, те били изселвани и  били изпращани на принудителна работа. Броят на мъчениците бил твърде голям.

 Гоненния при Аврелий /270-275 /  и Диоклециан / 245-313 г. /

    Последните две жестоки гонения  през смирненския период станали при имп. Аврелий и Диоклециан.Гоненията при Диоклециан били  продължителни и особено кървави.Диоклециан нарежда да се прекратят събранията на християните.Да се затворят църквите им.Да се затварят всички, които продължават да изповядват вярата си.Да се изгори  всичката християнска литература и най-вече Св. Писание. В по-късен едикт на християните се нарежда да принасят жертва на езическите богове под страх от смъртно наказание, ако се възпротивят.Настава  отново тежко време за християните. Стотици  са затваряни в ужасни затвори. Евсебий отбелязва, че затворите били толкова пълни с християни, че не останало място в тях за престъпниците.Други са заточени в диви и пусти места, трети се изпращали в трудови лагери / мини/ където работели при нечовешки условия докато умрат.Най-упоритите били хвърляни  на диви зверове или посичани с меч  Това ужасно време за християните продължава десет години. Христос беше видял всичко това предварително и той заповяда на Йоан да го запише.



http://www.sibir.bg/blog/krushka/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=532028