11 Януари 2016

Иван Бакалов  

Бойко Борисов. Снимка: от екрана на бТВ

В България има стабилност. Стабилно разочарование, стабилна апатия и стабилна бедност. Най-бедната страна в ЕС, в челото по процент от населението в емиграция, по консумация на алкохол, по смъртност от сърдечносъдови заболявания и др. И общото настроение сред хората е, че не се вижда път за подобрение. Докато в същото време по телевизията премиерът Борисов обяснява сладко как има растеж, всичко се оправя, той раздава пари на тези и на онези.

Около 3 млн. българи не гласуват, не виждат смисъл или не искат, защото няма за кого.
Около 1 млн. подкрепят Бойко Борисов. За някои е месия, други смятат, че няма кой друг, затова избират него.
Около 2 млн. други разпределят гласовете си за още десетина партии. В момента управлява коалиция, съставена от коалиции от общо 8 партии. В парламентарна опозиция са уж три партии, но на практика те неофициално си сътрудничат с Борисов. Засега няма политическа формация или фигура, която да го измести.

Той преяде с власт и не дава признаци да се притеснява от това. Напротив, завзема все повече лостове и подчинява всичко в държавата на себе си.
Все пак става дума за човек с манталитет на рекетьор, който идва от такава среда. И действа с точно такива методи. Неговата партия ГЕРБ е структурирана като групировката СИК, от която той произлиза. Създадени са структури навсякъде по места да се завземе всичко.

През 2016 г. Борисов ще продължи да мачка т. нар. български олигарси, които не му се подчиняват. В България се развива руски модел – Борисов, по подобие на Путин подчинява непослушните олигарси с всички средства. Само че в нашия случай не става дума за полковник от службите с някаква национална и имперска мисия, а за бодигард от рекетьорските среди. И властта

мачка не само едрия бизнес, ами и дребния

Огнян Донев, Гриша Ганчев и Сашо Дончев са нарочените едри бизнесмени, върху които в последните години непрекъснато се стоварва ръката на властта – данъчни, прокуратура, съд, а отделно ги бият като боксови круши медиите. А в случая с „Овъргаз” на Дончев се видя, че премиерът очевидно има някакви договорки с Москва да го мачка. Борисов използва всички лостове на властта като бухалка. Целта е да се овладее бизнесът, да няма независими и критични.

Други олигарси като Васил Божков, Домусчиев, Цеко Минев и др. се държат също като послушните на Путин руски олигарси и вероятно се отчитат както трябва на Капо ди тути капи.

Делян Пеевски пред премиера Борисов на трибуната на парламента, по време на парламентарен контрол. Снимка: Юлиана Николова, Sofia Photo Agency

В бизнеса има и един бързо израснал колос на глинени крака – Делян Пеевски, който си сътрудничи с Борисов не само като го обслужва с медиите си, а дори му е нещо като консилиери.
Борисов, Пеевски и главният прокурор Цацаров до този етап са един и същ човек, действат синхронно. Според някои публикации Пеевски и Борисов са дори съдружници в бизнеси, като Борисов е скрит участник, а Пеевски излиза постепенно на светло като акционер в големи дружества. Случаят с Пеевски е същото преяждане с власт, част от същата политическа власт, която се трансформира в икономическа. И това ще има неизбежни последствия. Дребна подробност е, че човек на 35 години като Пеевски, оттук до края на живота си няма да може да излезе никога свободно на улицата или в заведение, в зала. Неслучайно той дълго пребивава в чужбина и се говори, че ще емигрира. Това едва ли ще стане през 2016 г. По-скоро той ще се появи открито като собственик в още големи бизнеси, а след време постепенно ще започне разпродаването им. Борисов, обаче, няма как да се скрие в чужбина.
Въобще не е изключен в бъдеще някой

опит за атентат

и срещу Борисов, и срещу Пеевски. Пеевски навлиза грубо и отнема бизнес в най-различни области, подпомаган от властта, прокуратурата и съда.

Борисов е изтикал от бизнеса и е прецакал толкова хора, а някои са от неговите среди в миналото му през 90-те, че с техния манталитет всичко може да се очаква. Трябва да се молим да ни се размине, защото ще бъде много лош знак за България. Но с премиер с такова минало и манталитет носи рискове.

Запушването и поставянето под контрол на медиите при първия мандат на Борисов доведе до спонтанни протести през февруари 2013 г. Докато медиите обясняваха, че сме отличници като Германия в ЕС, бедността и безизходицата изкара хората на улицата. Това Борисов неотдавна нарече пуч. В момента медиите са запушени по същия начин, от тях валят обяснения колко сме добре и как се оправяме, и се натрупва напрежение. Но във властта участват повече политически партии, няма опозиция и алтернативна.

Това управление ще си изкара мандата докрай. Трябва да стане някакво голямо сътресение в обществото, нещо необичайно, за да се стигне до извънредни избори. Те ще бъдат когато реши Борисов. Ако той реши тази година да ги направи две в едно – президентски и парламентарни избори, ще ги направи. Това може да се случи, щом се убеди, че ще спечели с по-добър резултат от предишните избори. Но има

проблем с кандидатурата за президент

Плевнелиев, ако се кандидатира отново за президент, подкрепен от ГЕРБ, ще изгуби изборите срещу далеч по-невзрачен кандидат. Подобна беше ситуацията през 2001 г., когато Петър Стоянов се кандидатира за втори мандат. Срещу него изправиха възможно най-партийната кандидатура на БСП – нейният нов председател Георги Първанов, човек, харизматичен като пернишка печка, който имаше вид сякаш се спъва всеки ден по стълбите на „Позитано”. И той спечели. Това се случи във време на остри политически противопоставяния, когато всички търсеха непартийни и консенсусни кандидатури.

Сега Плевнелиев има по-малки шансове, отколкото Стоянов през 2001 г. Затова не е невъзможно срещу Плевнелиев да излезе един Янаки Стоилов и да спечели. Това изправя Борисов пред труден избор – дали да отстъпи поста президент на друга политическа сила, или рисково да лансира за президент от министрите си – Лили Попова, Томислав Дончев или кметицата Фандъкова. Или той сам да се кандидатира и да сдаде изпълнителната власт на хората около себе си. Възможно е тогава да допусне и Кристалина Георгиева като премиер – нещо, което т. нар. реформатори трябваше да извоюват още преди съставянето на това правителство и да си спазят обещанието, че не искат Борисов за премиер.
Така че единствената несигурност през годината се поражда от кандидатурите за президент, които могат да разбъркат картите в политиката.

Междувременно държавният външен дълг, който в момента е към 29% от БВП, ще нарасне до към 33-35%. Това е според по-рано гласувания от парламента картбланш правителството да емитира 16 млрд. лева нов дълг, когато пожелае до 2017 г. Според някои икономисти, включително според бившия финансов министър Дянков, България е влязла в дългова спирала и върви

по пътя на Гърция, макар и бавно

Сметката обаче ще я плащат следващи правителства. Сегашното ще остане стабилно и обществото ще потъва във все по-дълбока апатия и разочарование.

Събраните повече приходи в хазната се дължат на здравата власт, бизнесът е притиснат и се страхува. Тези приходи по нищо не се усещат от българите и са недостатъчни да покрият задлъжняването. България 6 години беше в бюджетен дефицит и евентуален растеж с 2-3-4 процента годишно не може да покрие външния дълг, защото БВП на България е около 43 млрд. евро годишно. Тоест 3% са 1,2 млрд. евро.
Наблюдава се все по-голяма зависимост на бюджета от еврофондовете, което е подвеждащо за растеж на икономиката. А еврофондовете Борисов ги разпределя както той си знае, като свои пари, които не трябва да изпуска.

На пистата на контрабандата са допуснати само определени играчи. Така контрабандата е вкарана в някакви граници. Но събраните повече акцизи, с което се хвали Борисов, че е пресякъл контрабанда, са нож с две остриета. В България сивата икономика не е нещо отделно, а е срасната с икономиката на светло. Репресивните акции, удари по бизнеса, данъчни атаки по определени фирми и др., могат да доведат до свиване на икономиката. Подобен ефект се видя при остеритета на Дянков при първия мандат на Борисов, който протичаше заедно с постоянни репортажи за акции на Цветанов, и хора, на които слагат белезници по телевизията. Тогава държавната и общинската администрация се скова от страх, корупцията се канализира накъдето трябва, но се сви бизнесът и настъпи стагнация.

В момента пак има стагнация,

въпреки изтъквани положителни резултати. Симптом за това са и зачестилите убийства на хора, които се занимават с бизнес.

Има огромна междуфирмена задлъжнялост (над 100 млрд. лева) и необслужвани задължения към банки. Банките придобиват имоти, които са гаранции по неиздължени кредити, и постепенно ще ги изкарат на пазара. България е обезлюдена и има предлагане на жилища по-голямо от търсенето. Затова голямо оживление в недвижимите имоти не се очаква, въпреки прогнозите на някои брокери за растеж на цените с 10% тази година. Те по същия начин прогнозираха пет години наред след 2008 г., че цените на имотите са стигнали дъното, а те продължаваха надолу. В момента има леко временно оживление на пазара, защото държавата изплати 3,5 млрд. лева на вложители във фалиралата КТБ и много от тях купуват имоти, за да вложат парите си на сигурно.

Икономиката на света не вещае нищо добро тази година и може да влоши още повече ситуацията у нас. В Китай затварят няколко пъти борсата заради срив на акции, това е симптом за голяма икономическа криза в целия свят, за който Китай е голям износител.

През 2016 г. ГЕРБ все повече ще асимилира политическите си конкуренти вдясно. Псевдодясната партия на Борисов първо асимилира електората на някогашното СДС. Случаят с министър Москов е само детайл – хора от СДС, ДСБ, ДБГ и др. занапред ще се присъединяват към ГЕРБ, както досега го правеха Методи Андреев и др. И Москов има бъдеще в ГЕРБ, и други като него. Те ще се явяват като кандидати на ГЕРБ или ще им намират постове във властта.
Възможно е още тази година да мине изборен закон, който допуска частично или наполовина мажоритарни избори. Това ще засили позициите на ГЕРБ и асимилацията на хора от други партии, които нямат шанс в мажоритарни избори, но имат като кандидати на ГЕРБ.

Няма изход от това положение

в България. Няма алтернативна политическа сила. За добро или зло БСП губи влияние и почти се разпада, не е реална опозиция, а сътрудничи с Борисов. В тази ситуация известно впечатление за независимост от този сговор във властта показва „Атака” и това ще запази присъствието й в парламента и занапред, въпреки всички скандали с лидера й Волен Сидеров.

Обществото е разединено и противопоставено, непрекъснато настройвано от параноични лидери на съществуващите партии. По важни са някакви идеологически и геополитически тотеми, а не реални потребности.
Има почва за нова, неутрална на сегашните идеологеми политическа сила и обединителна фигура. Но сегашното статукво ще се мъчи всячески да предотврати подобни опити чрез медии и всевъзможен натиск.
Сега Борисов действа като разединител с остра риторика и това му гарантира сравнително ограничени възможности, задължително ще му бъде необходима патерица за управлението и занапред. В това отношение има избор и партии, готови да делят баницата.

Такава е стабилността, която предстои през 2016 г. Тя може да бъде нарушена от външна намеса или събития. Центробежните сили в ЕС се увеличават. Бежанският поток няма да намалее. Опитите за намеса на Русия и Турция у нас се увеличават, американското влияние е константа. Но няма вътрешни сили, които да успеят да отделят страната от ЕС и НАТО. България се изхранва чрез Европа, освен с фондове, и с работещите там постоянно и временно към 1,5 млн. българи.

Най-голямата изненада може да бъде поведението на главният прокурор Цацаров. Той показва леки признаци на независимост от хората, които са го избрали – Борисов и Пеевски. Възможно е още тази година да се еманципира и да атакува с обвинения хора от правителството. Така ще се повтори традицията, че когато изпълнителната власт си слага свой главен прокурор, както това направиха по-рано с Татарчев, с Филчев, той се еманципира от тези, които са го избрали. 


източник: е-вестник.бг