(от Виктория Нихейл)

Първото ми отиване в Ада - През уикенда, на 23 юли 2005 г. аз видях Един Мъж, Който беше облечен в дълга бяла дреха, привързана в кръста с въже в същия цвят. Той се приближаваше към мястото, където лежах. Около Него сияеше ярка светлина, сякаш се излъчваше от Самият Него. Беше обут в кафеви сандали. Чертите на лицето Му бяха като на човек от Средния Изток. Кожата Му беше загоряла от слънцето. Лицето Му излъчваше добросърдечност и слава. Аз обаче, не можех да Го гледам право в очите. Когато заговори, гласът Му беше нежен, мил и любящ, но в същото време и повелителен. От Него прииждаха вълни на любов. Той протегна ръка и ме дръпна от мястото където лежах. Изведнъж аз се озовах в едно красиво, променено тяло. Изглеждах точно по същият начин, когато бях на 18. Бях облечена в бяла дреха, привързана в кръста с бяло въже. Въпреки че дрехата ми беше бяла, тя беше направена от материал, различен от този на дрехата на Мъжа. Тя беше като нещо от коприна с особен блясък, който не зная как да опиша. Той ми каза с нежен и любящ глас: „Виктория, искам да дойдеш с Мен. Аз ще ти покажа ужасни неща. Ще те заведа на място, където ти никога преди това не си била.“ Мястото, на което се озовахме беше по-лошо от която и да е пустиня на земята. Там нямаше знак от живот в каквато и да е била форма. Нямаше нито едно дърво, нямаше трева или каквото и да е живо същество. Това беше едно изключително потискащо и тягостно  място.  Стигнахме пред  една врата. Мъжът се обърна към мен и каза: „Виктория, сега ще минем през тази врата. Нещата, които ще видиш зад нея ще те уплашат и разтроят. Но трябва да си сигурна, че където и да те заведа, ти ще бъдеш закриляна. Просто отвори очите си и наблюдавай всичко, което Аз ще ти покажа. “ Изплаших се  и започнах да плача. Възразявах срещу това, което ми каза и Го умолявах да ме върне обратно. Не исках да отида на това място, защото през вратата можех да видя какво ставаше вътре. Той ме погледна и каза: „Мир на тебе! Аз съм с теб! Трябва да влезем вътре, защото времето изтича.“ Влязохме през портата. Не мога да ви опиша с думи ужасът, който цари на това място. Убедена съм, че няма друго такова място в цялата вселена. Мястото беше огромно и аз имах чувството, че то постоянно растеше, разширяваше се. Беше покрито с дълбок мрак, а жегата не можеше да се измери. Беше по-горещо от най-горещите огньове. Не виждах никакви пламъци; не виждах източника на тази жега, но беше невероятно горещо. Мястото беше изпълнено с мухи, които бяха различни по големина. В допълнение към мухите, навсякъде щъкаха къси, дебели, черни червеи, пълзящи по всичко, което се изпречеше на пътя им. Те започнаха да пълзят и по нас, а мухите ни обграждаха от всички страни. Из това място се носеше  най-ужасната смрад. Нямам думи, с които да опиша степента на зловонието. Вонята беше като на разлагащо се месо, но 100 пъти по-силна от тази на развалено месо, което някога бях помирисвала. Мястото беше изпълнено с „плач и  скърцане със зъби.“, а също така и с зъл, демоничен смях. Най-лошото на това място беше, че то беше пълно с хора. Имаше толкова много хора, че няма начин да бъдат преброени. Те имаха формата на скелети. Уверено мога да заявя, че това бяха човешки скелети, хора, защото аз познах някои мои близки роднини и хора от моето село. Костите им бяха тъмносиви на цвят и много, много сухи. Имаха дълги, остри зъби, като на диви животни. Устите им бяха големи и широки, а езиците им дълги и ярко червени. Ръцете и краката им имаха дълги, тънки пръсти с остри нокти. Някои от тях имаха опашки и рога. Имаше демони, смесени с хората. Те приличаха на алигатори и ходеха на четири крака. Те се чувстваха добре в тази среда и постоянно измъчваха и изтезаваха човеците. Звуците, които демоните издаваха бяха сякаш, че празнуваха нещо, понеже изглеждаха щастливи и безгрижни. Те танцуваха и подскачаха през цялото време. От друга страна - човеците - изглеждаха нещастни, отчаяни и угнетени. Те бяха в безпомощно и безнадеждно състояние. Стенанията, които хората издаваха бяха причинени от болка. Те крещяха, плачеха и скърцаха със зъби. Те се намираха в едно отчаяно състояние на болка и агония. Не можех да изброя хората на това място, но пък можах да видя, че голяма част от тях бяха жени. Те бяха разделени на много и различни групи. Дори и да бяха разделени на групи, нямаше как да преброя хората в тях, защото групите бяха изключително многочислени. Мъжът ме заведе до една от групите в източната част на това място. Той ме погледна и каза: „Виктория, в тази група се намират тези, които да отказали да простят на другите. Аз им казвах много пъти, по най-различни начини да простят на другите, но те Ме отхвърляха; Аз съм простил всичките им грехове, но те отказаха да простят на другите. Времето им изтече и те се озоваха тук. Те ще бъдат на това място през цялата вечност. Те ще ядат плода на делата си во веки веков. Все пак, за Мен е тежко и мъчително да ги виждам на това ужасно място и в това положение за цялата вечност, защото Аз ги обичам.“ След това, Той ме отведе до следващата група. Мъжът ми каза, че хората в тази група са тези, които имат дългове. В нея бяха включени три различни категории. В първата бяха хората, които са дължали пари на други. Те са можели да върнат парите, но постоянно са отлагали и протакали. Те са обещавали, че ще платят утре, другата седмица, следващата година. Но времето им на земята изтекло и те се озовали тук, където и ще останат завинаги. Те ядяха плода на делата си. Във втората категория бяха включени тези, които са имали дългове, можели са и са имали желание да ги изплатят, но са се страхували от последствията, защото ако са кажели истината, можело да бъдат отхвърлени или да отидат в затвора заради това, което са направили или че стореното от тях можело да стане достояние на целия свят и те да бъдат унижени. Мъжът каза: „Никой от тях не дойде при Мен, за да Ме помоли за помощ как да излезе от ситуацията. Ако го бяха  направили, Аз бих им показал лесният път, който да ги изведе от нея. Те се осланяха на собствената си мъдрост и аргументи, които с нищо не им помогнаха. Времето им изтече и те се намериха на това място, където ще останат завинаги. Те ядат плода на делата си.“ После Той добави: „Третата категория са тези, които са имали дългове и са нямали възможност да ги изплатят. Но пак - никой от тях не Ми каза, че има дългове, които не може да изплати. Ако Ми бяха казали, Аз бих платил техните дългове. И те се опитваха да използват своята си мъдрост и доводи, които в никакъв случай не им помогнаха. Сега се намират на това място, където и ще останат. Те ядат плода на делата си. Сърцето ми се измъчва и страда за всички тези хора, защото ги обичам скъпо.“ В първата група аз видях две жени, мои много близки роднини, а също и друг човек на 12 години. И той беше мой близък. Знаех, че е на 12 години, защото тя почина на тази възраст. И във втората група видях свои роднини, както и един пастор, когото много добре познавах. Джейкс - моят приятел, който се беше самоубил, защото аз предадох живота си на Христа - също беше във втората група. И в двете групи видях мои съседи. Разпознах хора, които познавах преди да умрат. И те ме познаха. Роднините ми се ядосаха много когато ме видяха и започнаха да ми крещят, използвайки мръсни думи и гнусотии. Те използваха най-вулгарен език, проклинайки ме. Един от тях дори извика, че аз не съм достойна да следвам Мъжа, Който беше с мен. Те започнаха да изреждат нещата, които бях вършила преди да предам живота си на Христа. И не лъжеха. Нещата, в които ме обвиняваха бяха истина. Джейкс казваше, че аз му принадлежа и че трябва да отида там, където е и той, защото бях извършила грехове, каквито и той. Първо ми се стори, че пастора се зарадва като ме видя и каза, че съм направила добре, идвайки на това място, но после, много бързо отношението му към се промени, защото видя Кой ме придружаваше. Той се присъедини към групата проклинащи, използвайки същите мръсни думи и ругатни. Мъжът до мен ми каза да не им обръщам внимание, защото те не знаят какво правят. Аз бях изумена и в същото време много тъжна. Тялото ми се тресеше и аз не можех да се държа на краката си. Плачех неудържимо. Мъжът се обърна към мен, прегърна ме и ми каза: „Мир на тебе, Виктория!“ Силата ми се възвърна и аз се почувствах много уверена и спокойна в Неговата прегрътка. После ми каза, че трябва да напуснем мястото и да се върнем. Погледна ме и каза: „Виктория, показах ти. Сега трябва да избереш в коя група искаш да бъдеш; изборът е в твоите ръце. Трябва да разкажеш на хората всичко, което си видяла и преживяла, но без да прибавяш нищо и без да пропускаш нещо. Аз съм Иисус Христос, твоят Спасител. Ако се съмнява погледни ръцете Ми.“ Когато погледнах ръцете Му, аз видях белезите, където гвоздеите ги бяха проболи.

Втори път в Ада - На 18 октомври 2005 г. Господ дойде и ме взе. Той ме поздрави и ми каза, че трябва да тръгваме, защото времето изтича бързо. Изправих се и тръгнахме. Но начина, по който вървяхме през този ден, беше много различен от предишните. Въпреки че краката ни се движеха така сякаш вървяхме, ние по скоро се носехме, отколкото вървяхме. По пътя Иисус ми каза, че всички грехове са лоши - няма такова нещо като малък грях и голям грях. Всеки грях води до смърт, без значение дали е голям или малък. Господ ми каза, че ние отново ще отидем в Ада и ме попита дали се страхувах. Отговорих Му, че се страхувам. Той каза: „Духът на страх не е нито от Моят Отец, нито от Мен, но е от дявола. Страхът ще те накара да вършиш неща, които ще те отведат в Ада.“ Вървяхме един до друг и когато пристигнахме пред портите на Ада, влязохме през същите тези грозни врати вътре. Господ ме отведе до една група хора. В нея имаше много хора, които аз познавах докато бяха живи на земята. Нещастниците се намираха в ужасно състояние. Те изглеждаха изключително окаяни и нещастни, в голяма агония. Но най-лошото от всичко беше безнадеждността, изписана по лицата им. Господ посочи към една жена на средна възраст, която аз познавах преди да почине. Тя умря при автомобилна катастрофа в началото на 2005 г. Бях шокирана да видя тази жена тук в Ада, защото всички я познавахме, като човек, който се страхуваше от Бога и Го обичаше. Господ ми каза, че тази жена Го е обичала и че Той също я е обичал. Тя му беше служила докато е живяла на земята. Тя беше довела много хора при Господа и познаваше Словото много добре. Тя се отнасяше мило с бедните и тези в нужда. Тя им беше давала и помагала по много начини. Тя беше добър слуга на Бога по много начини. Тези думи на Господа ме шокираха още повече и аз Го попитах защо е оставил някой, който Му е служил добре, да отиде в Ада. Господ ме погледна и отговори, че тази жена е повярвала на измамата на дявола, въпреки че е познавала Писанието добре. Тя повярвала на лъжата на дявола, че имало малки и големи грехове. Тя вярвала, че един малък грях няма да я отведе в Ада, защото в крайна сметка тя била Християнка. Господ продължи: „Посещавах я много пъти и ѝ казвах да спре да върши това, което правеше, но много пъти тя ми казваше нейните аргументи, че това, което прави е нещо твърде малко и незначително, приписвайки Моето предупреждение на собственото си чувство за вина. Имаше известен период, през който тя престана да върши греха, но после, отново, самата тя убеди себе си, че предупреждението не е от Мен, но е нейният собствен глас, защото този грях бил твърде незначителен, за да наскърби Святият Дух.“  Помолих Господ да ми каже какъв е бил греха, който тази жена извършила и Той ми отговори следното: „Тази жена имаше приятелка, която беше медицинска сестра в болницата Ошакати. Винаги когато беше болна, тя, не отиваше в болницата и не заплащаше за болничната си карта,както е прието, а просто се обаждаше по телефона на приятелката си, да ѝ уреди лекарства от диспансерният аптечния пункт на болницата. Приятелката ѝ винаги се чувстваше задължена и ѝ казваше да дойде и да вземе лекарствата в определено време. Първо, тази жена реши да приеме и повярва на лъжата на дявола за малкия и голям грях и отхвърли Моята истина, но после направи така, че е някой друг да съгреши и да открадне от нейно име, но най-лошото, ТЯ НАСКЪРБИ СВЯТИЯТ ДУХ. Това я доведе до Ада. Няма значение дали си довел милиони души при Господа; все още е възможно да отидеш в Ада, тъй като си оскърбил Святият Дух. Теб не бива да те е грижа само за спасението на другите, но трябва да внимаваш да не забравиш за собствената си душа. Бъди чувствителен към Святият Дух през цялото време.“ След като Господ изрече тези думи, каза, че трябва да се връщаме.

Много Християни, които чуват тази история, я намират за проблемна. Мога ли да отида в Ада, след като съм служил на Господа и съм довел много души при Него? Отсъдете сами! Иисус Христос е реален и ни обича с любов, която не може да бъде описана. Неговото най-силно и голямо желание за нас е да изберем живота и да прекараме вечността с Него! Сърцето Му се къса от мъка за всички тези хора, които умират и отиват в Ада, защото те са избрали да отхвърлят спасението, което Той им е предложил и са избрали вместо това смъртта!