Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08 13:47 - За порочността на сърцето
Автор: debeloto Категория: Новини   
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове:
2



  image 23.07.2017   Св. Нектарий Егински

Порочността е нравствена безчувственост на сърцето, която се нарича още и морална порочност. Когато човек се намира в това състояние, той върши зло без да се срамува и даже се гордее със своите грехове. По причина на това, че сърцето му е станало безчувствено, съвестта му мълчи. Това мълчание е мълчанието на нравствената умъртвеност. При нея спасение няма. Порочното сърце не го разчувства никакъв глас, никакъв призив, никакви молби, увещания или предупреждения. Ни откровения, ни чудеса ще могат да го съвземат от неговата летаргия. Нищо не го впечатлява, нищо не го отвежда до покаяние. Онзи, който се е опорочил, ще загине в греха си, защото Божията благодат го е изоставила.

Човек стига до сърдечно опорочение, защото без страх върши грехове. А прегрешава без страх от момента, в който отхвърли духовния живот от живота на сетивата. Според апостол Павел съществува постоянна битка между духовния живот и живота на сетивата. „Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму“ (Гал. 5:17) По причина на леност към борбата и нерадение у човека, в повечето случаи победител е плътта. Тя побеждава още и защото има за верен свой съпоборник сетивния свят, страстите и желанията на човешкото сърце. И доколкото човек внимава, бодърства, бори се и призовава Бога и Неговата помощ и подкрепа, той подсигурява духовната си природа и я извежда победителка в борбата срещу плътта, като я подчинява и я принуждава да слуша и да следва изискванията на духа, което означава да се ръководи съгласно изискванията на нравствения закон. Но веднага щом спре да внимава, да бодърства, да се бори и да призовава Бога, природата, която е подвластна на сетивата, запова да се противопоставя на духа и накрая въстава, издигайки множество щения.

Духът, мързелувал поради нерадение (нехайство, бел. пр.), е спрял да търси Божията помощ и започва да се чувства слаб в борбата срещу сетивата, а с началото на оттеглянето си се предава на исканията им. Намирайки се в това състояние, човек счита божествените заповеди за тежко и непоносимо бреме.

Законът на плътта вече е започнал да властва в човека. Колкото повече той се задържа у човека, толкова повече духовната природа отслабва. Макар че човек чувства, че трябва да се държи като самовластно същество и чувства дълг като нравствено свободно същество да се подчинява на закона на духа, той обаче няма вече нравствената сила и здравина да се бори срещу страстите, и като цяло – срещу неразумните желания, които дразнят сетивата. На този етап той, от една страна, чувства себе си пленен под веригите на сетивата, желае да ги строши, но е немощен, тъй като духът му е станал ленив. От друга страна, той съзнава нравствената си мизерност и съвестта му свидетелства за жалкото му състояние, но не успява да се освободи; немощен е да възвърне властта на духа, тъй като не прибягва до Божията помощ. Той не търси божествената подкрепа. В това състояние, макар и жалко, все още има надежда за спасение онзи, който търси със сълзи милостта Божия. Това е така, защото и в това дори състояние човекът е в положение да чуе гласа на съвестта си, която свидетелства за простъпките му и за беззаконния му нравствен живот. Волята му желае да противодейства на зкаона на плътта, за който съзнава, че го е завладял, но му липсва нравствена устойчивост, а го е напуснала и надеждата, че може да го посети благодатта Божия. В това състояние е възможно да го спаси помощта на някой духовен мъж. Ако тази помощ не дойде, духовното робство е окончателен факт. Противодействието престава и напълно отпада. Духовната природа се предава като робиня на природата на сетивата. Гласът на съвестта сега се задушава от гласа на властващия грях и човекът, напълно предаден на него, работи за него с готовност, отказвайки се от духовната природа, нравствения закон, от самия Бог. Окончателната тирания на греха е завършена. Опорочаването на сърцето е направено. Възвръщането към Бога и към спасението е невъзможно. Порочният по сърце вече е нравствено мъртъв.
 

Автор Св. Нектарий Егински Източник „ Опознай себе си“, 2016 г. (СИ) Превод Анула Христова Изображение Детайл от икона на Страшния съд; Византийски музей на Митилини





изтгочник: http://svparaskeva.com/%d1%81%d0%b2-%d0%bd%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b9-%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%be%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0/




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: debeloto
Категория: Новини
Прочетен: 219062
Постинги: 230
Коментари: 193
Гласове: 368
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930