Глава осма

За самозащитата от връщане на покореното зло

                Първата победа над себе си да ти бъде знак, че си стъпил на пътя. Но не приписвай това на своята устойчивост, само благодари на Бога – нали Той ти е дал сили – и не се радвай прекомерно, а бързай да продължиш пътя. Иначе победеното зло може отново да въстане и да те нападне в гръб. Помни: когато израилтяните завоювали обетованата земя, те получили заповед от Господа да прогонят всичките й жители (Числа 33:52); това трябва да ни научи да прогонваме страстите.

                Тук не е от значение колко голяма е удържаната победа. Тя би могла да се състои в това сутрин да не запалваме цигара или в толкова маловажно нещо като това, да не извърнем глава, за да погледнем някъде или уловим нечий поглед. Външният израз на постъпката не е решаващ. Малкото може да бъде голямо и голямото – малко. Предстои ни нескончаема битка и сме длъжни за бъдем готови. Време за отдих не се дава.

                Още веднъж ще повторя – мълчи! Нека никой не забелязва с какво си зает. Ти работиш за Невидимия – нека и твоята работа бъде невидима. Ако ръсиш трохи около себе си, казват светците, те ще бъдат събирани от птиците, пращани от дявола. Пази се от самодоволството. Малка глътка от него може да погуби плода на много труд. Затова отците съветват: действай разсъдливо, от две злини избирай по-малката. Когато си сам, избери най-малката хапка, но ако някой те гледа, придържай се към златната среда, за да не направиш впечатление. Нека това бъде твое постоянно правило. Не говори за себе си: как си спал, какво си сънувал и какво се е случило с тебе; не излагай мнението си без да те питат, не изтъквай своите нужди и грижи – всичко това храни собствената ти егоцентричност.

                Също така не променяй външната обстановка на работното си място, местожителството си и т.н. без нужда. Помни: няма място, не съществува положение в обществото, което да не е пригодно за борбата, която си избрал, освен това, разбра се, което непосредствено служи на порока.

                Не търси повишение в службата или титли; колкото е по-ниско служебното ти положение, толкова си по-свободен. Също така не бързай да доказваш своите знания и способности. Не прави забележки: не, това не е така, а иначе. Никому не противоречи и не влизай в спор; нека другият винаги да е прав. Никога не предпочитай своята воля пред волята на ближния. Смирението е задължително.

                Приемай забележките без ропот: бъди благодарен, когато те засрамят или се отнесат към тебе с пренебрежение, или те игнорират. Но не търси унизителните положения; в течение на деня ще ти бъдат дадени толкова, колкото ти е необходимо. На този, който се кланя и суети услужливо, му обръщат внимание и може би казват: колко е смирен. Но на действително смирения не обръщат внимание: светът не го познава (1 Йоан 3:1), за света той в голяма степен остава незабележим.

                Когато Петър, Андрей, Йоан и Яков оставиха мрежите, и тръгнаха след Него (Мат. 4:20), за събратята им по занаят те просто се изгубили. Не бъде нерешителен: подобно на тях не се бой да излезеш от този прелюбодеен и грешен род. Какво искаш да придобиеш: света или душата си? (Марк 8:34-38). Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас! (Лука 6:26).

               Тито Колиандер