Глава петнадесета

                За молитвата

                От казаното до тук е видно, че молитвата е твоето главно и най-важно оръжие за битката. Научи се да се молиш, и ще победиш всички зли сили, които те нападат.

                Молитвата е едното крило, вярата е другото и те ни възнасят към небето. С едно крило никой не може да лети: молитва без вяра е също толкова безсмислена, колкото и вяра без молитва. Но ако твоята вяра е слаба, можеш да помолиш: „Господи, дай ми вяра!“ Такава молитва рядко бива нечута. От синаповото зърно, казва Господ, израства голямо дърво (Мат. 13:31-32).

                Който иска да диша свеж въздух и да се наслаждава на слънчева светлина, отваря прозореца. Безсмислено е да седиш при спуснати щори и да казваш: няма светлина, няма въздух, задушавам се. Този пример илюстрира действието на молитвата в нас. Божията сила или благодат е достъпна винаги и навсякъде за всички, но може да се придобие само с желание и действие от наша страна.

                Молитвата е действие: да се молиш – означава да бъдеш в най-висша степен активен. За всеки вид активност е нужен опит: чуждият език се учи чрез говорене, а молитвата – чрез молене.

                Без молитва не можеш да очакваш, че ще намериш това, което търсиш. Молитвата е начало и основа на всички стремежи към Господа. Молитвата запалва първата искра: тя дава първото предчувствие за исканото и тя пробужда и поддържа желанието да се върви напред.

                „Молитвата… е утвърждаване на света“ – казва преп. Йоан Лествичник. Молитвата е като мост, по който човекът преминава от своето плътско „аз“, с неговите съблазни, към духовното – с неговата свобода. Молитвата е отбранителна стена пред тъгата, секира против отчаянието: тя унищожава унинието и обуздава гнева. Молитвата е храна за душата и просвещение за ума. Тя внася в настоящето бъдещата радост. В сърцето на този, който искрено се моли – още сега, в настоящия момент, преди страшния съд – молитвата е съдия, съд и престол.

                Молитва и бдителност са едно и също нещо, защото с молитвата ти стоиш при дверите на сърцето си. Неспящото око реагира на най-малките изменения в зрителното поле: това прави и сърцето, което се моли.

                Вземи за пример паяка: той стои в средата на своята паяжина и убива дори най-малката мушица, попаднала в мрежата му. Така е и при бдителната молитва в сърцето: тя усеща и най-малкото приближаване на врага и го убива.

                Да се изостави молитвата е равностойно на това да се изостави караула. Вратата ще остане отворена за опустошителните орди и събраните съкровища ще бъдат разпилени. Хищникът не се бави, когато върши делото си: вземи за пример гнева, който унищожава всичко за секунда.

                Тито Колиандер