Глава първа

За ясната и неизменна цел

Ако искаш да спасиш душата си и да достигнеш до вечния живот, събуди се от своята леност, прекръсти се и кажи:

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Вярата идва не чрез фантазии, а чрез труд. Познанието на Бога ни опитът, а не думите и размишленията. За да проветрим стаята, ние трябва да отворим прозореца, за да добием тен, трябва да излезем на слънце. По същия начин се достига и до вярата; светите отци казват, че няма да достигнем никоя цел, ако седим удобно и чакаме. Нека блудният син ни бъде за пример. Той стана, та отиде при баща си (Лука 15:20).

                Колкото и ниско да си паднал, колкото и да си свързан със земните окови, никога не е късно да станеш. Неслучайно в Писанието е подчертано, че Авраам бе на 75 години, когато тръгна път и че работникът, който дойде в единадесетия час, получи същата награда, както и дошлият в първия.

                Не може да е и твърде рано. Горският пожар трябва да се гаси колкото се може по-скоро; нима искаш да видиш душата си опустошена и овъглена?

                В Кръщението ти е поръчано да водиш невидима борба с враговете на душата си – започни я сега. Достатъчно си се забавил. Потънал в равнодушие и леност, ти си загубил много скъпоценно време. Трябва да започнеш отначало, защото си допуснал чистотата, получена при Кръщението ти, да се омърси.

                И така стани, но го направи веднага, без да се бавиш. Не отлагай своето намерение за „довечера“ или за „утре“ или за „след като свърша това, което съм започнал“. Отсрочката може да бъде фатална.

                Не, в този час, в момента на твоето решение, докажи на дело отричането си от своето старо „аз“, започни нов живот, с нова цел и по нов път. Стани без страх и кажи: Господи, помогни ми да започна отначало! Защото Божията помощ ти е нужна преди всичко друго.

                Придържай се стриктно към своето намерение и не се обръщай назад. Даден ни е пример с жената на Лот, която се обърна и се превърна в солен стълб (Бит. 19:26). Ти съблече от себе си стария човек – забрави го. Ти чу, подобно на Адам, Божия глас: Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа (Бит. 12:1). На тази земя трябва да посветиш цялото си внимание.

 Т.К.