Глава двадесет и трета

            За миговете на мрак

            Времето е променливо: ту мрачно, ту ясно, ту вали дъжд; подобни са процесите и в човешката душа. Не трябва да ни изненадват облаците, които понякога скриват слънцето; и светците са преживявали мрачни часове, дни и седмици. Тогава те казвали, че „Господ ги е изоставил“, за да почувстват – оставени сами на себе си – колко са немощни и безсилни без Неговата подкрепа. Периодите на такъв мрак, когато всичко изглежда безсмислено, нелепо и безполезно, когато изпадаш в съмнения и изкушения, са неизбежни. Но от това може да се извлече полза.

            Тези мрачни дни могат да се преодолеят по-лесно, ако последваме примера на св. Мария Египетска. В продължение на четиридесет и осем години тя живяла в пустинята отвъд Йордан и когато изкушенията я овладявали, а спомените за предишния й греховен живот  Александрия я съблазнявали до желание да изостави своя живот в пустинята, тя лягала на земята, призовавайки на помощ Господа и не ставала, докато не почувства, че сърцето й се смирява. Първите години били тежки; понякога тя оставала на земята много дни и нощи и след седемнадесет години настъпило време на почивка.

            Опитай се да прекараш тези дни в тишина. Не отстъпвай пред съблазънта да се впуснеш в обществения живот и да се развличаш. Не жали себе си – утешение ще намериш единствено в молитвата към Бога: Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш (Пс. 69:2); затворен съм и не мога да изляза (87:9) и в много други подобни. Няма откъде другаде да очакваш истинска помощ. Не пропилявай заради временно облекчение всичко, което си спечелил. Твоето търпение и твърдост са подложени на изпитание. Ако издържиш изпитанието, благодари на Господа, Който ти е дал сили за това. Ако не успееш, бързо се изправи, моли за милост и мисли: Получих това, което съм заслужил! Падението ти е било за наказание. Бил си прекалено самонадеян и сега виждаш докъде е довело това. Придобил си опит: не забравяй да благодариш.

            Тито Колиандер